1 Г осподь промовляв до Мойсея, говорячи:

И Господ говорѝ на Моисей:

2 З роби собі дві срібні сурмі, куттям зробиш їх; і будуть вони тобі на скликання громади та на рушання таборів.

Направѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

3 І засурмлять у них, і збереться до тебе громада при вході скинії зборів.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 А якщо засурмлять в одну, то зберуться до тебе начальники, голови Ізраїлевих тисяч.

Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

5 А засурмлять на сполох, то рушать табори, що таборують на сході.

А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

6 А засурмите на сполох удруге, то рушать табори, що таборують на півдні, будуть сурмити на сполох, щоб рушали вони.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

7 А на скликання зборів засурмите, але без сполоху.

А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

8 А сурмити в сурми будуть Ааронові сини, священики. І ці сурмлення будуть для вас на вічну постанову для ваших поколінь.

Тръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 А коли підете війною в вашому Краю на ворога, що гнобить вас, і засурмите на сполох, то ви будете згадані перед лицем Господа, Бога вашого, і будете спасені від ваших ворогів.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 А в день вашої радости, і в ваші свята та першого дня ваших місяців засурмите в ті сурми на ваших цілопаленнях та на мирних жертвах ваших, і вони будуть вам на пригад перед лицем вашого Бога. Я Господь, Бог ваш!

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

11 І сталося, другого року, другого місяця, дванадцятого дня місяця піднялася хмара з-над скинії свідоцтва.

Във втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

12 І рушили Ізраїлеві сини з Сінайської пустині на походи свої, і хмара спинилася в пустині Паран.

И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 І рушили вони вперше за Господнім наказом через Мойсея.

Вдигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

14 І найперш рушив прапор табору синів Юдиних за своїми військовими відділами, а над військом його Нахшон, син Аммінадавів.

Първо се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

15 А над військом племени синів Іссахара Натанаїл, син Цуарів.

Над множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

16 А над військом племени Завулонових синів Еліяв, син Хелонів.

А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

17 І була розібрана скинія, і рушили Ґершонові сини та сини Мерарієві, носії скинії.

Тогава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

18 І рушив прапор табору Рувима за своїми військовими відділами, а над військом його Еліцур, син Шедеурів.

После бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

19 А над військом племени Симеонових синів Шелуміїл, син Цурішаддаїв.

Над множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

20 А над військом племени Ґадових синів Ел'ясаф, син Деуїлів.

А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

21 І рушили сини Кегатові, носії святині, та й поставили скинію до приходу їх, усіх інших.

Тогава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

22 І рушив прапор табору синів Єфремових за своїми військовими відділами, а над військом його Елішама, син Аммігудів.

После бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

23 А над військом племени синів Манасіїних Гамаліїл, син Педацурів.

Над множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

24 А над військом племени Веніяминових синів Авідан, син Ґідеонів.

А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

25 І рушив прапор табору синів Данових як задня сторожа для всіх таборів за своїми військовими відділами, а над військом його Ахіезер, син Аммішаддаїв.

После бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

26 А над військом племени Асирових синів Паґ'іїл, син Охрана.

Над множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

27 А над військом племени синів Нефталимових Ахіра, син Енанів.

А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

28 О це походи Ізраїлевих синів за їхніми військовими відділами. І рушили вони.

Така ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

29 І сказав Мойсей до Ховава, сина мідіянітянина Реуїла, Мойсеєвого тестя: Ми рушаємо до того місця, що про нього Господь був сказав: Його дам вам. Ходи ж із нами, і ми зробимо тобі добро, бо Господь промовляв був добро про Ізраїля.

В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

30 Т а той відказав йому: Не піду, але піду до краю свого та до місця своєї батьківщини.

Но той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

31 А Мойсей відказав: Не покидай нас, бо через те, що ти знаєш наше таборування в пустині, то будеш нам очима.

А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

32 І станеться, коли підеш із нами, то те добро, що Господь учинить нам, ми його вчинимо тобі.

Ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

33 І рушили вони від Господньої гори триденною дорогою. А ковчег заповіту Господнього рушав перед ними триденною дорогою, щоб вивідати для них місце спинитися.

И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 А хмара Господня була над ними вдень, коли вони рушали з табору.

А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 І бувало, коли ковчег вирушав, то Мойсей промовляв: Устань же, о Господи, і хай розпорошаться Твої вороги, і хай повтікають Твої ненависники з-перед Твойого лиця.

Когато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

36 А коли він ставав, то говорив: Вернися, о Господи, до десятьтисячок тисяч Ізраїля!

А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.