1 А ти пісню жалобну здійми про князів Ізраїлевих,

При това надигни плач за Израелевите първенци и кажи:

2 т а й скажи: Яка твоя мати левиця: Лягла поміж левів, серед левчуків вона викохала левенят!

Каква беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, хранеше лъвчетата си сред млади лъвове.

3 І одне із своїх левенят вона вигодувала, левчуком воно стало, і здобич ловити навчився, людину він жер!

Тя изхрани едно от лъвчетата си, което, като стана млад лъв и се научи да граби лов, ядеше хора.

4 І похід розголосили народи на нього, в їхню яму він схоплений був, і його в ланцюгах до краю єгипетського відвели...

И народите чуха за него; беше хванат в ямата им и с куки го закараха в Египетската земя.

5 Я к левиця побачила, що надаремно чекає, що пропала надія її, то взяла вона знову одне із своїх левенят, і вчинила його левчуком.

А тя, като видя, че надеждата ѝ изчезна и се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

6 І ходив він між левами й став левчуком, і здобич ловити навчився, людину він жер!

И като ходеше между лъвовете, стана млад лъв, който, когато се научи да граби лов, ядеше хора.

7 І він розбивав їхні палати, і руйнував їхні міста, і від голосу рику його остовпіла земля й що на ній!

Той познаваше палатите им и запустяваше градовете им; и от гласа на рева му се ужасяваше земята и това, което я пълнеше.

8 Т а пастку на нього поставили люди знавкола з округ, і свою сітку на нього розкинули, і він схоплений був в їхню яму!

Тогава против него се опълчиха народите от околните области и простряха върху него мрежите си; той се хвана в ямата им.

9 І кинули в клітку його в ланцюгах, і його відвели до царя вавилонського, і в твердиню його запроторили, щоб голос його вже не чувся на горах Ізраїлевих...

И с куки го сложиха в решетка и го закараха при вавилонския цар; вкараха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по Израелевите планини.

10 Т воя мати, як той виноград у винограднику, посадженому над водою, плодюча й гілляста була через води великі.

Майка ти с жизненост като твоята беше като лоза, посадена при вода; стана плодоносна и клонеста от многото води.

11 І виросли пруття міцні, й надавались на берла володарів, і височів між гущавинами його зріст, і він показався в своїй висоті, у численних галузках своїх!

По нея израснаха яки жезли за скиптри на владетелите и ръстът им стигна нависоко сред гъстите клончета, и те се отличаваха с височината си и с многото си отрасли.

12 Т а була вона вирвана в лютості, об землю кинена, і вітер зо сходу зсушив її плід, поламалися й повисихали вони, а її міцний прут огонь його зжер...

Но тя беше изтръгната с ярост, беше хвърлена на земята и източен вятър изсуши плода ѝ; яките ѝ жезли се счупиха, изсъхнаха; огънят ги изгори.

13 А тепер посадили її на пустині, у краї сухому й безвідному,

А сега тя е посадена в пустиня, в суха и безводна земя.

14 і вийшов огонь із прута її вітки та й пожер її плід, і немає у неї міцного прута, берла на панування... Це пісня жалобна, і буде за пісню жалоби вона.

И огън излезе от един жезъл от клончетата ѝ и изяде плода ѝ, така че в нея вече няма жезъл, достатъчно як за владетелски скиптър. Това е плач и ще служи за плач.