1 М ертві мухи псують та зашумовують оливу мироварника, так трохи глупоти псує мудрість та славу.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 С ерце мудрого тягне праворуч, а серце безумного ліворуч.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 К оли нерозумний і прямою дорогою йде, йому серця бракує, і всім він говорить, що він нерозумний.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 К оли гнів володаря стане на тебе, не лишай свого місця, бо лагідність доводить до прощення навіть великих провин.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 Є зло, що я бачив під сонцем, мов помилка, що повстає від володаря:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 н а великих висотах глупота буває поставлена, а багаті сидять у низині!

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 Я бачив на конях рабів, князі ж пішки ходили, немов ті раби...

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 Х то яму копає, той в неї впаде, а хто валить мура, того гадина вкусить.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 Х то зносить каміння, пораниться ним; хто дрова рубає, загрожений ними.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 Я к залізо ступіє, й хтось леза не вигострить, той мусить напружити свою силу, та мудрість зарадить йому!

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 К оли вкусить гадюка перед закляттям, тоді ворожбит не потрібний.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 С лова з уст премудрого милість, а губи безумного нищать його:

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 п очаток слів його уст глупота, а кінець його уст зле шаленство.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Н ерозумний говорить багато, та не знає людина, що буде; а що буде по ньому, хто скаже йому?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 В томляє безумного праця його, бо не знає й дороги до міста.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 Г оре, краю, тобі, коли цар твій хлопчина, а владики твої спозаранку їдять!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 Щ асливий ти, краю, коли син шляхетних у тебе царем, а владики твої своєчасно їдять, як ті мужі, а не як п'яниці!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 В ід лінощів валиться стеля, а з опущення рук тече дах.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 Г остину справляють для радощів, і вином веселиться життя, а за срібло все це можна мати.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 Н авіть у думці своїй не злослов на царя, і в спальні своїй не кляни багача, небесний бо птах віднесе твою мову, а крилатий розкаже про слово твоє...

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.