1 З наємо бо, коли земний мешкальний намет наш зруйнується, то маємо будівлю від Бога на небі, дім нерукотворний та вічний.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Т ому то й зідхаємо, бажаючи приодягтися будівлею нашею, що з неба,

Понеже в този дом и стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,

3 к оли б тільки й одягнені ми не знайшлися нагі!

стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Б о ми, знаходячися в цьому наметі, зідхаємо під тягарем, бо не хочемо роздягтися, але одягтися, щоб смертне пожерлось життям.

Защото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

5 А Той, Хто на це саме й створив нас, то Бог, що й дав нам завдаток Духа.

А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това.

6 О тож, бувши відважні постійно, та знаючи, що, мавши дім у тілі, ми не перебуваємо в домі Господньому,

И така, като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа

7 б о ходимо вірою, а не видінням,

(защото с вярване ходим, а не с виждане),

8 м и ж відважні, і бажаємо краще покинути дім тіла й мати дім у Господа.

ние имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Т ому ми й пильнуємо, чи зостаємося в домі тіла, чи виходимо з дому, бути Йому любими.

Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Б о мусимо всі ми з'явитися перед судовим престолом Христовим, щоб кожен прийняв згідно з тим, що в тілі робив він, чи добре, чи лихе.

Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло. Помирението с Бога чрез Христос

11 О тже, відаючи страх Господній, ми людей переконуємо, а Богові явні; але маю надію, що й у ваших сумліннях ми явні.

И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 Б о не знову себе ми доручуємо вам, але даємо вам привід хвалитися нами, щоб мали ви що проти тих, що хваляться обличчям, а не серцем.

С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 К оли бо ми з розуму сходимо, то Богові, коли ж при здоровому розумі, то для вас.

Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Б о Христова любов спонукує нас, що думають так, що коли вмер Один за всіх, то всі померли.

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;

15 А вмер Він за всіх, щоб ті, хто живе, не жили вже для себе самих, а для Того, Хто за них був умер і воскрес.

и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Ч ерез те відтепер ми нікого не знаємо за тілом; коли ж і знали за тілом Христа, то тепер ми не знаємо вже!

Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

17 Т ому то, коли хто в Христі, той створіння нове, стародавнє минуло, ото сталось нове!

Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.

18 У се ж від Бога, що нас примирив із Собою Ісусом Христом і дав нам служіння примирення,

А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;

19 б о Бог у Христі примирив світ із Собою Самим, не зважавши на їхні провини, і поклав у нас слово примирення.

т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.

20 О це ми як посли замість Христа, ніби Бог благає через нас, благаємо замість Христа: примиріться з Богом!

И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Б о Того, Хто не відав гріха, Він учинив за нас гріхом, щоб стали ми Божою правдою в Нім!

Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.