1 Г оре місту цьому кровожерному, воно все неправда, воно повне насилля, грабіж не виходить із нього!

Горко на кръвнишкия град; целият е пълен с лъжа и грабеж; плячката не липсва.

2 Ч ути свист батога, гуркіт колеса, і чвал коней, і колеснична гуркотнява,

Пукот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници.

3 і гін верхівця, і полум'я меча, і блиск ратища, і багато побитих, і мертвих велике число, і трупу немає кінця, і спотикатимуться об їхній труп,

Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; има и много ранени и голямо число убити, и труповете не могат да се преброят; спъват се в труповете им.

4 ц е за многоту блудодійства розпусниці, привабно ласкавої, вправної в чарах, що народи за блуд свій вона продавала, а роди за чари свої.

Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, изкусна в магии, която продава народи чрез блудствата си и племена - чрез магиите си.

5 О сь Я проти тебе, говорить Господь Саваот, і подолка твого підійму на обличчя твоє, і покажу Я твій сором народам, а царствам твій стид!

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата - срама ти.

6 І кину на тебе огиди, і погордженою вчиню Я тебе, і зроблю Я тебе, мов позорище!

Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, ще те поставя като позорище.

7 І станеться, кожен, хто вгледить тебе, від тебе втече та й прокаже: Пограбована Ніневія! Хто висловить їй співчуття? Звідки буду шукати тобі потішителів?

Всички, които те гледат, ще бягат от теб и ще кажат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? Откъде да потърся утешители за тебе? Справедливост на Божия съд

8 Ч и краща ти від Но-Амона, що сидить серед рік, вода коло нього, що вал його море, від моря його мур?

Ти по-добра ли си от Но Амон, който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение беше Нил и стената му - Нилските води ?

9 Е тіопія сила його, і Єгипет, і не має кінця. Пут та лівійці були тобі в поміч,

Етиопия и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 т а й він на вигнання пішов, у полон... А діти його порозбивані на роздоріжжі всіх вулиць, і кидали жереб про славних його, й всі вельможі його у кайдани закуті.

Но и той беше откаран, отиде в плен; младенците му също бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребий за почтените му мъже и всичките му големци бяха вързани с вериги.

11 У п'єшся і ти, будеш схована, твердині від ворога будеш шукати і ти!

Също и ти ще се опиеш, ще се скриеш, ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 В сі фортеці твої, мов ті фіґи з доспілими овочами: коли затрясуться, то падають в уста того, хто їх їсть.

Всичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия.

13 О сь народ твій немов ті жінки серед тебе: вони повідчиняють твоїм ворогам брами краю твого, огонь пожере твої засуви.

Ето, народът ти сред тебе са жени; портите на земята ти се отвориха широко за неприятелите ти; огънят изгори лостовете ти.

14 В оди на облогу собі набери, твердині свої позміцняй, увійди до болота та в глині топчись, форму на цеглу візьми міцно в руку.

Извадѝ си вода за обсадата, заякчѝ крепостите си! Влез в калта и стъпчѝ глината, поправѝ тухлената пещ.

15 Т ам огонь тебе з'їсть, посіче тебе меч, пожеруть тебе, наче та гусінь. Стань численна, як гусінь, стань численна, немов сарана,

Там ще те изгори огън; меч ще те посече, ще те изяде като гъсеница, дори и да се размножиш като гъсеница, дори и да се размножиш като скакалец.

16 п онамножуй купців своїх більше від зірок небесних, але гусінь та знищить тебе й полетить!

(Умножила си търговците си повече от небесните звезди.) Както скакалецът опустоши и отлетя,

17 В ельможні твої немов та сарана, гетьмани твої мов мошва, що гніздиться по стінах в день холоду, але сонце засвітить і вони помандрують, і не пізнане буде те місце, де вони пробували.

така и коронясаните ти са като скакалци, които се настаняват на плетищата в студен ден, но които, като изгрее слънцето, бягат и не се познава мястото, където са били.

18 Т вої пастирі, царю асирійський, поснули, лежать вельможі твої, твій народ розпорошивсь по горах, і немає кому позбирати його.

Пастирите ти задремват, царю асирийски, благородните лежат бездейни; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.

19 Н ема ліку для лиха твого, рана твоя невигойна! Всі, що звістку про тебе почують, заплещуть у долоні на тебе, бо над ким твоє зло не ходило постійно?

Няма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?