1 Д ля дириґетна хору. Псалом навчальний Давидів. (52-3) Чого хвалишся злом, о могутній? Цілий день Божа милість зо мною.

(По слав. 51.) За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

2 ( 52-4) Замишляє лукавство язик твій, як та бритва нагострена ти, що чиниш обману!

Езикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

3 ( 52-5) Ти зло полюбив над добро, а неправду більш, як правду казати, Села,

Обичаш злото повече от доброто и да лъжеш - повече, отколкото да говориш правда. (Села.)

4 ( 52-6) ти любиш усякі шкідливі слова, ти язику обманний!

Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.

5 ( 52-7) Отож, Бог зруйнує назавжди тебе, тебе викине й вирве з намету тебе, й тебе викоренить із країни життя. Села.

Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

6 ( 52-8) і побачать це праведні, й будуть боятись, і будуть сміятися з нього:

А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат:

7 ( 52-9) Ось муж, що Бога не чинить своєю твердинею, та на великість багатства свого покладає надію, втікає до злого свого...

Ето човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си.

8 ( 52-10) А я як зелена оливка у Божому домі, надіюсь на Божую милість на вічні віки!

А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века.

9 ( 52-11) Буду славити вічно Тебе, що вчинив Ти оце, і про ймення Твоє буду звіщати побожним Твоїм, що добре воно!

Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.