1 О тож я питаю: Чи ж Бог відкинув народа Свого? Зовсім ні! Бо й я ізраїльтянин, із насіння Авраамового, Веніяминового племени.

И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 Н е відкинув Бог народа Свого, що його перше знав. Чи ви не знаєте, що говорить Писання, де про Іллю, як він скаржиться Богові на Ізраїля, кажучи:

Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израел:

3 Г осподи, вони повбивали пророків Твоїх, і Твої жертівники поруйнували, і лишився я сам, і шукають моєї душі.

"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат."

4 Т а що каже йому Божа відповідь: Я для Себе зоставив сім тисяч мужа, що перед Ваалом колін не схилили.

Но какво му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал."

5 Т акож і теперішнього часу залишився останок за вибором благодаті.

Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

6 А коли за благодаттю, то не з учинків, інакше благодать не була б благодаттю. А коли з учинків, то це більше не благодать, інакше вчинок не є вже вчинок.

Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело.

7 Щ о ж? Чого Ізраїль шукає, того не одержав, та одержали вибрані, а останні затверділи,

Тогава какво? Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

8 я к написано: Бог дав їм духа засипання, очі, щоб не бачили, і вуха, щоб не чули, аж до сьогоднішнього дня.

както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат, и уши - да не чуват."

9 А Давид каже: Нехай станеться стіл їхній за сітку й за пастку, і на спокусу, та їм на заплату;

И Давид казва: "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата;

10 н ехай потемніють їхні очі, щоб не бачили, хай назавжди зігнеться хребет їхній!

да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги." Спасението на езичниците

11 Т ож питаю: Чи ж спіткнулись вони, щоб упасти? Зовсім ні! Але з їхнього занепаду спасіння поганам, щоб викликати заздрість у них.

Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност.

12 А коли їхній занепад багатство для світу, а їхнє упокорення багатство поганам, скільки ж більш повнота їхня?

А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба - богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!

13 К ажу бо я вам, поганам: через те, що я апостол поганів, я хвалю свою службу,

Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение,

14 м оже як викличу заздрість у своїх за тілом, і спасу декого з них.

дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

15 К оли ж відкинення їх то примирення світу, то що їхнє прийняття, як не життя з мертвих?

Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

16 А коли святий первісток, то й тісто святе; а коли святий корінь, то й віття святе.

А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.

17 К оли ж деякі з галузок відломилися, а ти, бувши дике оливне дерево, прищепився між них і став спільником товщу оливного кореня,

Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 т о не вихваляйся перед галузками; а коли вихваляєшся, то знай, що не ти носиш кореня, але корінь тебе.

не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.

19 О тже скажеш: Галузки відломилися, щоб я прищепився.

Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.

20 Д обре. Вони відломились невірством, а ти тримаєшся вірою; не величайся, але бійся.

Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.

21 Б о коли Бог природних галузок не пожалував, то Він і тебе не пожалує!

Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.

22 О тже, бач добрість і суворість Божу, на відпалих суворість, а на тебе добрість Божа, коли перебудеш у добрості, коли ж ні, то й ти будеш відтятий.

Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

23 Т а й вони, коли не зостануться в невірстві, прищепляться, бо має Бог силу їх знов прищепити.

Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 Б о коли ти відтятий з оливки, дикої з природи, і проти природи защеплений до доброї оливки, то скільки ж більше ті, що природні, прищепляться до своєї власної оливки?

Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Спасението на целия Израел

25 Б о не хочу я, браття, щоб ви не знали цієї таємниці, щоб не були ви високої думки про себе, що жорстокість сталась Ізраїлеві почасти, аж поки не ввійде повне число поган,

Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 і так увесь Ізраїль спасеться, як написано: Прийде з Сіону Спаситель, і відверне безбожність від Якова,

И така целият Израел ще се спаси, както е писано: "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков;

27 і це заповіт їм від Мене, коли відійму гріхи їхні!

и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им."

28 Т ож вони за Євангелією вороги ради вас, а за вибором улюблені ради отців.

Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29 Б о дари й покликання Божі невідмінні.

Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Б о як і ви були колись неслухняні Богові, а тепер помилувані через їхній непослух,

Защото както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31 т ак і вони тепер спротивились для помилування вас, щоб і самі були помилувані.

също така и те сега не се покоряват.

32 Б о замкнув Бог усіх у непослух, щоб помилувати всіх.

Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост.

33 О глибино багатства, і премудрости, і знання Божого! Які недовідомі присуди Його, і недосліджені дороги Його!

О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!

34 Б о хто розум Господній пізнав? Або хто був дорадник Йому?

Защото: "Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?",

35 А бо хто давніш Йому дав, і йому буде віддано?

или: "Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?"

36 Б о все з Нього, через Нього і для Нього! Йому слава навіки. Амінь.

Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до векове. Амин.