1 Л іпший убогий, що ходить в своїй неповинності, ніж лукавий устами та нерозумний.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 Т еж не добра душа без знання, а хто наглить ногами, спіткнеться.

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 Г лупота людини дорогу її викривляє, і на Господа гнівається її серце.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 М аєток примножує друзів численних, а від бідака відпадає й товариш його...

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 С відок брехливий не буде без кари, а хто брехні говорить, не буде врятований.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 Б агато-хто годять тому, хто гостинці дає, і кожен товариш людині, яка не скупиться на дари.

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 Б ідаря ненавидять всі браття його, а тимбільш його приятелі відпадають від нього; а коли за словами поради женеться, нема їх!

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 Х то ума набуває, кохає той душу свою, а хто розум стереже, той знаходить добро.

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 С відок брехливий не буде без кари, хто ж неправду говорить, загине.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 Н е лицює пишнота безумному, тим більше рабові панувати над зверхником.

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 Р озум людини припинює гнів її, а величність її перейти над провиною.

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 Г нів царя немов рик левчука, а ласкавість його як роса на траву.

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 С ин безумний погибіль для батька свого, а жінка сварлива як ринва, що з неї вода тече завжди.

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 Х ата й маєток спадщина батьків, а жінка розумна від Господа.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 Л інощі сон накидають, і лінива душа голодує.

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 Х то заповідь охороняє, той душу свою стереже; хто дороги свої легковажить, помре.

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 Х то милостивий до вбогого, той позичає для Господа, і чин його Він надолужить йому.

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 К артай свого сина, коли є надія навчити, та забити його не піднось свою душу.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 Л юдина великого гніву хай кару несе, бо якщо ти врятуєш її, то вчиниш ще гірше.

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 С лухай ради й картання приймай, щоб мудрим ти став при своєму кінці.

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 У серці людини багато думок, але виповниться тільки задум Господній.

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 З добуток людині то милість її, але ліпший бідар за людину брехливу.

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 С трах Господній веде до життя, і хто його має, той ситим ночує, і зло не досягне його.

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 У миску стромляє лінюх свою руку, до уст же своїх не підійме її.

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 Я к битимеш нерозважного, то помудріє й немудрий, а будеш розумного остерігати, то він зрозуміє поуку.

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Х то батька грабує, хто матір жене? Це син, що застиджує та осоромлює,

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 п ерестань же, мій сину, навчатися від нерозумних, щоб відступитися від слів знання!

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 С відок нікчемний висміює суд, а уста безбожних вибризкують кривду.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 Н а насмішників кари готові постійно, і вдари на спину безумним.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.