1 П існя прочан. Ті, хто надію складає на Господа, вони як Сіонська гора, яка не захитається, яка буде стояти повік!

(По слав. 124.) Песен на възкачванията. Онези, които уповават на Господа, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а довека остава.

2 Є русалим, гори круг нього, а Господь круг народу Свого відтепер й аж навіки!

Както хълмовете окръжават Йерусалим, така Господ окръжава народа Си отсега и довека.

3 Н е спочине бо берло нечестя на долі тих праведних, щоб праведні не простягли своїх рук до неправди.

Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, да не би праведните да протягат ръце към беззаконието.

4 З роби ж, Господи, добре для добрих, та для простосердих!

Стори добро, Господи, на добрите и на правдивите по сърце.

5 Т их же, що збочують на свої манівці, нехай їх провадить Господь разом із беззаконцями! Мир на ізраїля!

А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, тях Господ ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израел!