1 Т ож і ми, мавши навколо себе велику таку хмару свідків, скиньмо всякий тягар та гріх, що обплутує нас, та й біжім з терпеливістю до боротьби, яка перед нами,

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

2 д ивлячись на Ісуса, на Начальника й Виконавця віри, що замість радости, яка була перед Ним, перетерпів хреста, не звертавши уваги на сором, і сів по правиці престолу Божого.

като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

3 Т ож подумайте про Того, хто перетерпів такий перекір проти Себе від грішних, щоб ви не знемоглись, і не впали на душах своїх.

Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Ползата от Божиите наказания

4 В и ще не змагались до крови, борючись проти гріха,

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 і забули нагад, що говорить до вас, як синів: Мій сину, не нехтуй Господньої кари, і не знемагай, коли Він докоряє тобі.

И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.

6 Б о Господь, кого любить, того Він карає, і б'є кожного сина, якого приймає!

Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема."

7 К оли терпите кару, то робить Бог вам, як синам. Хіба є такий син, що батько його не карає?

Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?

8 А коли ви без кари, що спільна для всіх, то ви діти з перелюбу, а не сини.

Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 А до того, ми мали батьків, що карали наше тіло, і боялися їх, то чи ж не далеко більше повинні коритися ми Отцеві духів, щоб жити?

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 Т і нас за короткого часу карали, як їм до вподоби було, Цей же на користь, щоб ми стали учасниками Його святости.

Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

11 У сяка кара в теперішній час не здається потіхою, але смутком, та згодом для навчених нею приносить мирний плід праведности!

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. Наставления за мир и чистота

12 Т ому то опущені руки й коліна знеможені випростуйте,

Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колене"

13 і чиніть прості стежки ногам вашим, щоб кульгаве не збочило, але краще виправилось.

и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.

14 П ильнуйте про мир зо всіма, і про святість, без якої ніхто не побачить Господа.

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 Д ивіться, щоб хто не зостався без Божої благодаті, щоб не виріс який гіркий корінь і не наробив непокою, і щоб багато-хто не опоганились тим.

И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

16 Щ об не був хто блудник чи безбожник, немов той Ісав, що своє перворідство віддав за поживу саму.

да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 Б о знаєте ви, що й після, як схотів він успадкувати благословення, відкинутий був, не знайшов бо був можливости до покаяння, хоч його із слізьми шукав.

понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. Превъзходството на небесния Йерусалим

18 Б о ви не приступили до гори дотикальної та до палючого огню, і до хмари, і до темряви, та до бурі,

Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема, пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

19 і до сурмового звуку, і до голосу слів, що його ті, хто чув, просили, щоб більше не мовилось слово до них.

нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече дума

20 Н е могли бо вони того витримати, що наказано: Коли й звірина до гори доторкнеться, то буде камінням побита.

(защото не можаха да изтърпят онова, което им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще бъде убито с камъни";

21 І таке страшне те видіння було, що Мойсей проказав: Я боюся й тремчу!...

и толкова страшна беше гледката, че Моисей каза: "Много съм уплашен и разтреперан");

22 А ле ви приступили до гори Сіонської, і до міста Бога Живого, до Єрусалиму небесного, і до десятків тисяч Анголів,

но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 і до Церкви первороджених, на небі написаних, і до Судді всіх до Бога, і до духів удосконалених праведників,

при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

24 і до Посередника Нового Заповіту до Ісуса, і до покроплення крови, що краще промовляє, як Авелева.

при Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

25 Г лядіть, не відвертайтеся від того, хто промовляє. Бо як не повтікали вони, що зреклися того, хто звіщав на землі, то тим більше ми, якщо зрікаємся Того, Хто з неба звіщає,

Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

26 щ о голос Його захитав тоді землю, а тепер обіцяв та каже: Ще раз захитаю не тільки землею, але й небом.

Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето."

27 А ще раз визначає заміну захитаного, як створеного, щоб зосталися ті, хто непохитний.

А това "още веднъж" означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

28 О тож ми, що приймаємо царство непохитне, нехай маємо благодать, що нею приємно служитимемо Богові з побожністю й зо страхом.

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

29 Б о наш Бог то палючий огонь!

защото нашият Бог е огън, който поглъща.