1 Х іба ж я не вільний? Чи ж я не апостол? Хіба я не бачив Ісуса Христа, Господа нашого? Хіба ви, то не справа моя перед Господом?

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 К оли я не апостол для інших, то для вас я апостол, ви бо печать мого апостольства в Господі.

Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

3 О це оборона моя перед тими, хто судить мене.

Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

4 Ч и ми права не маємо їсти та пити?

Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

5 Ч и ми права не маємо водити з собою сестру, дружину, як і інші апостоли, і Господні брати, і Кифа?

Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 Х іба я один і Варнава не маємо права, щоб не працювати?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 Х то коштом своїм коли служить у війську? Або хто виноградника садить, і не їсть з його плоду? Або хто отару пасе, і не їсть молока від отари?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 Ч и я тільки по-людському це говорю? Хіба ж і Закон не говорить цього?

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 Б о в Законі Мойсеєвім писано: Не в'яжи рота волові, що молотить. Хіба за волів Бог турбується?

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

10 Ч и говорить Він зовсім для нас? Для нас, бо написано, що з надією мусить орати орач, а молотник молотити з надією мати частку в своїм сподіванні.

или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

11 К оли ми сіяли вам духовне, чи ж велика то річ, як пожнемо ми ваше тілесне?

Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 Я к право на вас мають інші, то тим більше ми. Але ми не вжили цього права, та все терпимо, аби перешкоди якої Христовій Євангелії ми не вчинили.

Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Х іба ви не знаєте, що священнослужителі від святині годуються? Що ті, хто служить вівтареві, із вівтаря мають частку?

Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

14 Т ак і Господь наказав проповідникам Євангелії жити з Євангелії.

Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 А ле з того нічого не вжив я. А цього не писав я для того, щоб для мене так було. Бо мені краще вмерти, аніж щоб хто знівечив хвалу мою!

Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 Б о коли я звіщаю Євангелію, то нема чим хвалитись мені, це бо повинність моя. І горе мені, коли я не звіщаю Євангелії!

Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

17 Т ож коли це роблю добровільно, я маю нагороду; коли ж недобровільно, то виконую службу доручену.

Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

18 Я ка ж нагорода мені? Та, що, благовістячи, я безкорисливо проповідував Христову Євангелію, не використовуючи особистих прав щодо благовістя.

И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

19 В ід усіх бувши вільний, я зробився рабом для всіх, щоб найбільше придбати.

Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

20 Д ля юдеїв я був, як юдей, щоб юдеїв придбати; для підзаконних був, як підзаконний, хоч сам підзаконним не бувши, щоб придбати підзаконних.

За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

21 Д ля тих, хто без Закону, я був беззаконний, не бувши беззаконний Богові, а законний Христові, щоб придбати беззаконних.

За тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

22 Д ля слабих, як слабий, щоб придбати слабих. Для всіх я був усе, щоб спасти бодай деяких.

За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

23 А це я роблю для Євангелії, щоб стати її спільником.

Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

24 Х іба ви не знаєте, що ті, хто на перегонах біжить, усі біжать, але нагороду приймає один? Біжіть так, щоб одержали ви!

Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

25 І кожен змагун від усього стримується; вони ж щоб тлінний прийняти вінок, але ми щоб нетлінний.

А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

26 Т ож біжу я не так, немов на непевне, борюся не так, немов би повітря б'ючи.

И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

27 А ле вмертвляю й неволю я тіло своє, щоб, звіщаючи іншим, не стати самому негідним.

но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.