1 Т ому полишімо початки науки Христа, та й звернімося до досконалости, і не кладімо знову засади покаяння від мертвих учинків та про віру в Бога,

Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 н ауки про хрищення, про покладання рук, про воскресіння мертвих та вічний суд.

учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 З робимо й це, коли Бог дозволить.

И това ще направим, ако Бог позволи.

4 Н е можна бо тих, що раз просвітились були, і скуштували небесного дару, і стали причасниками Духа Святого,

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 і скуштували доброго Божого Слова та сили майбутнього віку,

и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 т а й відпали, знов відновляти покаянням, коли вдруге вони розпинають у собі Сина Божого та зневажають.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 Б о земля, що п'є дощ, який падає часто на неї, і родить рослини, добрі для тих, хто їх і вирощує, вона благословення від Бога приймає.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 А ле та, що приносить терня й будяччя, непотрібна вона та близька до прокляття, а кінець її спалення.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 Т а ми сподіваємось, любі, кращого про вас, що спасіння тримаєтеся, хоч говоримо й так.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 Т а не є Бог несправедливий, щоб забути діло ваше та працю любови, яку показали в Ім'я Його ви, що святим послужили та служите.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 М и ж бажаємо, щоб кожен із вас виявляв таку саму завзятість на певність надії аж до кінця,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 щ об ви не розлінились, але переймали від тих, хто обітниці вспадковує вірою та терпеливістю.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

13 Б о Бог, обітницю давши Авраамові, як не міг ніким вищим поклястися, поклявся Сам Собою,

Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 г оворячи: Поблагословити Я конче тебе поблагословлю, та розмножити розмножу тебе!

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

15 І , терплячи довго отак, Авраам одержав обітницю.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 Б о люди клянуться вищим, і клятва на ствердження кінчає всяку їхню суперечку.

Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 Т ому й Бог, хотівши переважно показати спадкоємцям обітниці незмінність волі Своєї, учинив те при помочі клятви,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 щ об у двох тих незмінних речах, що в них не можна сказати неправди Богові, мали потіху міцну ми, хто прибіг прийняти надію, що лежить перед нами,

така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 щ о вони для душі як котвиця, міцна та безпечна, що аж до середини входить за заслону,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 к уди, як предтеча, за нас увійшов був Ісус, ставши навіки Первосвящеником за чином Мелхиседековим.

където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.