1 W herefore leaving the doctrine of the first principles of Christ, let us press on unto perfection; not laying again a foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,

Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o f the teaching of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment.

учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 A nd this will we do, if God permit.

И това ще направим, ако Бог позволи.

4 F or as touching those who were once enlightened and tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Spirit,

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 a nd tasted the good word of God, and the powers of the age to come,

и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 a nd then fell away, it is impossible to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or the land which hath drunk the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them for whose sake it is also tilled, receiveth blessing from God:

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 b ut if it beareth thorns and thistles, it is rejected and nigh unto a curse; whose end is to be burned.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 B ut, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak:

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 f or God is not unrighteous to forget your work and the love which ye showed toward his name, in that ye ministered unto the saints, and still do minister.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 A nd we desire that each one of you may show the same diligence unto the fulness of hope even to the end:

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 t hat ye be not sluggish, but imitators of them who through faith and patience inherit the promises.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

13 F or when God made promise to Abraham, since he could swear by none greater, he sware by himself,

Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 s aying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

15 A nd thus, having patiently endured, he obtained the promise.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 F or men swear by the greater: and in every dispute of theirs the oath is final for confirmation.

Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 W herein God, being minded to show more abundantly unto the heirs of the promise the immutability of his counsel, interposed with an oath;

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 t hat by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we may have a strong encouragement, who have fled for refuge to lay hold of the hope set before us:

така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 w hich we have as an anchor of the soul, a hope both sure and stedfast and entering into that which is within the veil;

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 w hither as a forerunner Jesus entered for us, having become a high priest for ever after the order of Melchizedek.

където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.