1 N ow the feast of unleavened bread drew nigh, which is called the Passover.

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 A nd the chief priests and the scribes sought how they might put him to death; for they feared the people.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.

3 A nd Satan entered into Judas who was called Iscariot, being of the number of the twelve.

Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;

4 A nd he went away, and communed with the chief priests and captains, how he might deliver him unto them.

и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 A nd they were glad, and covenanted to give him money.

И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6 A nd he consented, and sought opportunity to deliver him unto them in the absence of the multitude.

А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. Тайната вечеря

7 A nd the day of unleavened bread came, on which the passover must be sacrificed.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.

8 A nd he sent Peter and John, saying, Go and make ready for us the passover, that we may eat.

Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.

9 A nd they said unto him, Where wilt thou that we make ready?

А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?

10 A nd he said unto them, Behold, when ye are entered into the city, there shall meet you a man bearing a pitcher of water; follow him into the house whereinto he goeth.

А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

11 A nd ye shall say unto the master of the house, The Teacher saith unto thee, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?

и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?

12 A nd he will show you a large upper room furnished: there make ready.

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 A nd they went, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.

След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

14 A nd when the hour was come, he sat down, and the apostles with him.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 A nd he said unto them, With desire I have desired to eat this passover with you before I suffer:

И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;

16 f or I say unto you, I shall not eat it, until it be fulfilled in the kingdom of God.

защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.

17 A nd he received a cup, and when he had given thanks, he said, Take this, and divide it among yourselves:

И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;

18 f or I say unto you, I shall not drink from henceforth of the fruit of the vine, until the kingdom of God shall come.

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 A nd he took bread, and when he had given thanks, he brake it, and gave to them, saying, This is my body which is given for you: this do in remembrance of me.

И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.

20 A nd the cup in like manner after supper, saying, This cup is the new covenant in my blood, even that which is poured out for you.

Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 B ut behold, the hand of him that betrayeth me is with me on the table.

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 F or the Son of man indeed goeth, as it hath been determined: but woe unto that man through whom he is betrayed!

Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!

23 A nd they began to question among themselves, which of them it was that should do this thing.

И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Спорът за първенство сред учениците

24 A nd there arose also a contention among them, which of them was accounted to be greatest.

Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.

25 A nd he said unto them, The kings of the Gentiles have lordship over them; and they that have authority over them are called Benefactors.

А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

26 B ut ye shall not be so: but he that is the greater among you, let him become as the younger; and he that is chief, as he that doth serve.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства - като онзи, който слугува.

27 F or which is greater, he that sitteth at meat, or he that serveth? is not he that sitteth at meat? but I am in the midst of you as he that serveth.

Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.

28 B ut ye are they that have continued with me in my temptations;

А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

29 a nd I appoint unto you a kingdom, even as my Father appointed unto me,

Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,

30 t hat ye may eat and drink at my table in my kingdom; and ye shall sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. Предсказанието за отричането на Петър

31 S imon, Simon, behold, Satan asked to have you, that he might sift you as wheat:

И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 b ut I made supplication for thee, that thy faith fail not; and do thou, when once thou hast turned again, establish thy brethren.

но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 A nd he said unto him, Lord, with thee I am ready to go both to prison and to death.

Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

34 A nd he said, I tell thee, Peter, the cock shall not crow this day, until thou shalt thrice deny that thou knowest me.

А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. Подготовката на учениците за идващите събития

35 A nd he said unto them, When I sent you forth without purse, and wallet, and shoes, lacked ye anything? And they said, Nothing.

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.

36 A nd he said unto them, But now, he that hath a purse, let him take it, and likewise a wallet; and he that hath none, let him sell his cloak, and buy a sword.

И им каза: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;

37 F or I say unto you, that this which is written must be fulfilled in me, And he was reckoned with transgressors: for that which concerneth me hath fulfilment.

защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: "И към беззаконници бе причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 A nd they said, Lord, behold, here are two swords. And he said unto them, It is enough.

А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. Исус Христос в Гетсиманската градина

39 A nd he came out, and went, as his custom was, unto the mount of Olives; and the disciples also followed him.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

40 A nd when he was at the place, he said unto them, Pray that ye enter not into temptation.

След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

41 A nd he was parted from them about a stone's cast; and he kneeled down and prayed,

И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:

42 s aying, Father, if thou be willing, remove this cup from me: nevertheless not my will, but thine, be done.

Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.

43 A nd there appeared unto him an angel from heaven, strengthening him.

И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.

44 A nd being in an agony he prayed more earnestly; and his sweat became as it were great drops of blood falling down upon the ground.

И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 A nd when he rose up from his prayer, he came unto the disciples, and found them sleeping for sorrow,

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:

46 a nd said unto them, Why sleep ye? rise and pray, that ye enter not into temptation.

Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Залавянето на Исус Христос

47 W hile he yet spake, behold, a multitude, and he that was called Judas, one of the twelve, went before them; and he drew near unto Jesus to kiss him.

Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.

48 B ut Jesus said unto him, Judas, betrayest thou the Son of man with a kiss?

А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 A nd when they that were about him saw what would follow, they said, Lord, shall we smite with the sword?

И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

50 A nd a certain one of them smote the servant of the high priest, and struck off his right ear.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 B ut Jesus answered and said, Suffer ye them thus far. And he touched his ear, and healed him.

А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.

52 A nd Jesus said unto the chief priests, and captains of the temple, and elders, that were come against him, Are ye come out, as against a robber, with swords and staves?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

53 W hen I was daily with you in the temple, ye stretched not forth your hands against me: but this is your hour, and the power of darkness.

Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. Отричането на ап. Петър

54 A nd they seized him, and led him away, and brought him into the high priest's house. But Peter followed afar off.

И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

55 A nd when they had kindled a fire in the midst of the court, and had sat down together, Peter sat in the midst of them.

И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 A nd a certain maid seeing him as he sat in the light of the fire, and looking stedfastly upon him, said, This man also was with him.

А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.

57 B ut he denied, saying, Woman, I know him not.

А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.

58 A nd after a little while another saw him, and said, Thou also art one of them. But Peter said, Man, I am not.

След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.

59 A nd after the space of about one hour another confidently affirmed, saying, Of a truth this man also was with him; for he is a Galilaean.

И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.

60 B ut Peter said, Man, I know not what thou sayest. And immediately, while he yet spake, the cock crew.

А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.

61 A nd the Lord turned, and looked upon Peter. And Peter remembered the word of the Lord, how that he said unto him, Before the cock crow this day thou shalt deny me thrice.

И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

62 A nd he went out, and wept bitterly.

И излезе вън и плака горко. Обругаването на Исус Христос

63 A nd the men that held Jesus mocked him, and beat him.

А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,

64 A nd they blindfolded him, and asked him, saying, Prophesy: who is he that struck thee?

и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?

65 A nd many other things spake they against him, reviling him.

И много други хули изговориха против Него. Исус Христос пред Синедриона

66 A nd as soon as it was day, the assembly of the elders of the people was gathered together, both chief priests and scribes; and they led him away into their council, saying,

След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:

67 I f thou art the Christ, tell us. But he said unto them, If I tell you, ye will not believe:

Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 a nd if I ask you, ye will not answer.

и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.

69 B ut from henceforth shall the Son of man be seated at the right hand of the power of God.

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 A nd they all said, Art thou then the Son of God? And he said unto them, Ye say that I am.

И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.

71 A nd they said, What further need have we of witness? for we ourselves have heard from his own mouth.

А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.