1 A nd the whole company of them rose up, and brought him before Pilate.

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

2 A nd they began to accuse him, saying, We found this man perverting our nation, and forbidding to give tribute to Caesar, and saying that he himself is Christ a king.

И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

3 A nd Pilate asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And he answered him and said, Thou sayest.

А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

4 A nd Pilate said unto the chief priests and the multitudes, I find no fault in this man.

И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

5 B ut they were the more urgent, saying, He stirreth up the people, teaching throughout all Judaea, and beginning from Galilee even unto this place.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 B ut when Pilate heard it, he asked whether the man were a Galilaean.

А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

7 A nd when he knew that he was of Herod's jurisdiction, he sent him unto Herod, who himself also was at Jerusalem in these days.

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

8 N ow when Herod saw Jesus, he was exceeding glad: for he was of a long time desirous to see him, because he had heard concerning him; and he hoped to see some miracle done by him.

А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

9 A nd he questioned him in many words; but he answered him nothing.

И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

10 A nd the chief priests and the scribes stood, vehemently accusing him.

А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

11 A nd Herod with his soldiers set him at nought, and mocked him, and arraying him in gorgeous apparel sent him back to Pilate.

Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

12 A nd Herod and Pilate became friends with each other that very day: for before they were at enmity between themselves.

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

13 A nd Pilate called together the chief priests and the rulers and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

14 a nd said unto them, Ye brought unto me this man, as one that perverteth the people: and behold, I having examined him before you, found no fault in this man touching those things whereof ye accuse him:

Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

15 n o, nor yet Herod: for he sent him back unto us; and behold, nothing worthy of death hath been done by him.

Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 I will therefore chastise him, and release him.

Затова, като Го накажа, ще Го пусна.

17 N ow he must needs release unto them at the feast one prisoner.

А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

18 B ut they cried out all together, saying, Away with this man, and release unto us Barabbas: --

Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

19 o ne who for a certain insurrection made in the city, and for murder, was cast into prison.

Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

20 A nd Pilate spake unto them again, desiring to release Jesus;

И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

21 b ut they shouted, saying, Crucify, crucify him.

А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

22 A nd he said unto them the third time, Why, what evil hath this man done? I have found no cause of death in him: I will therefore chastise him and release him.

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

23 B ut they were urgent with loud voices, asking that he might be crucified. And their voices prevailed.

Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

24 A nd Pilate gave sentence that what they asked for should be done.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 A nd he released him that for insurrection and murder had been cast into prison, whom they asked for; but Jesus he delivered up to their will.

пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

26 A nd when they led him away, they laid hold upon one Simon of Cyrene, coming from the country, and laid on him the cross, to bear it after Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

27 A nd there followed him a great multitude of the people, and of women who bewailed and lamented him.

И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus turning unto them said, Daughters of Jerusalem, weep not for me, but weep for yourselves, and for your children.

А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

29 F or behold, the days are coming, in which they shall say, Blessed are the barren, and the wombs that never bare, and the breasts that never gave suck.

защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

30 T hen shall they begin to say to the mountains, Fall on us; and to the hills, Cover us.

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

31 F or if they do these things in the green tree, what shall be done in the dry?

Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 A nd there were also two others, malefactors, led with him to be put to death.

И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

33 A nd when they came unto the place which is called The skull, there they crucified him, and the malefactors, one on the right hand and the other on the left.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

34 A nd Jesus said, Father, forgive them; for they know not what they do. And parting his garments among them, they cast lots.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

35 A nd the people stood beholding. And the rulers also scoffed at him, saying, He saved others; let him save himself, if this is the Christ of God, his chosen.

И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

36 A nd the soldiers also mocked him, coming to him, offering him vinegar,

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 a nd saying, If thou art the King of the Jews, save thyself.

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 A nd there was also a superscription over him, THIS IS THE KING OF THE JEWS.

А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

39 A nd one of the malefactors that were hanged railed on him, saying, Art not thou the Christ? save thyself and us.

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other answered, and rebuking him said, Dost thou not even fear God, seeing thou art in the same condemnation?

А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

41 A nd we indeed justly; for we receive the due reward of our deeds: but this man hath done nothing amiss.

А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 A nd he said, Jesus, remember me when thou comest in thy kingdom.

И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd he said unto him, Verily I say unto thee, To-day shalt thou be with me in Paradise.

А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

44 A nd it was now about the sixth hour, and a darkness came over the whole land until the ninth hour,

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 t he sun's light failing: and the veil of the temple was rent in the midst.

като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 A nd Jesus, crying with a loud voice, said, Father, into thy hands I commend my spirit: and having said this, he gave up the ghost.

И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47 A nd when the centurion saw what was done, he glorified God, saying, Certainly this was a righteous man.

И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

48 A nd all the multitudes that came together to this sight, when they beheld the things that were done, returned smiting their breasts.

А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

49 A nd all his acquaintance, and the women that followed with him from Galilee, stood afar off, seeing these things.

А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 A nd behold, a man named Joseph, who was a councillor, a good and righteous man

Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 ( he had not consented to their counsel and deed), a man of Arimathaea, a city of the Jews, who was looking for the kingdom of God:

който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

52 t his man went to Pilate, and asked for the body of Jesus.

Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

53 A nd he took it down, and wrapped it in a linen cloth, and laid him in a tomb that was hewn in stone, where never man had yet lain.

И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

54 A nd it was the day of the Preparation, and the sabbath drew on.

И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

55 A nd the women, who had come with him out of Galilee, followed after, and beheld the tomb, and how his body was laid.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 A nd they returned, and prepared spices and ointments. And on the sabbath they rested according to the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.