1 ¶ And the whole multitude of them arose and led him unto Pilate.

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

2 A nd they began to accuse him, saying, We found this fellow perverting the nation and forbidding to give tribute to Caesar, saying that he himself is Christ a King.

И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

3 T hen Pilate asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And he answered him and said, Thou sayest it.

А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

4 T hen said Pilate to the princes of the priests and to the people, I find no fault in this man.

И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

5 A nd they were the more fierce, saying, He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee to this place.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 W hen Pilate heard of Galilee, he asked whether the man were a Galilaean.

А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

7 A nd as soon as he knew that he belonged unto Herod’s jurisdiction, he sent him to Herod, who himself also was at Jerusalem at that time.

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

8 A nd when Herod saw Jesus, he was exceeding glad, for he was desirous to see him of a long season because he had heard many things of him, and he hoped to see some sign done by him.

А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

9 T hen he questioned with him in many words, but he answered him nothing.

И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

10 A nd the princes of the priests and the scribes stood and vehemently accused him.

А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

11 A nd Herod with his court despised him and mocked him and arrayed him in a gorgeous robe and sent him again to Pilate.

Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

12 A nd the same day Pilate and Herod were made friends together, for before they were at enmity between themselves.

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

13 ¶ Then Pilate, calling together the princes of the priests and the rulers and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

14 s aid unto them, Ye have brought this man unto me as one that perverts the people; and, behold, I, having examined him before you, have found no fault in this man touching those things of which ye accuse him;

Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

15 n o, nor yet Herod, for I sent you to him; and, behold, he has done nothing worthy of death.

Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 I will therefore chastise him and release him.

Затова, като Го накажа, ще Го пусна.

17 ( For of necessity he must release one unto them at the feast.)

А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

18 A nd they cried out all at once, saying, Away with this man, and release unto us Barabbas

Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

19 ( who for a certain sedition made in the city and for murder was cast into prison).

Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

20 P ilate therefore, willing to release Jesus, spoke again to them.

И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

21 B ut they cried, saying, crucify him, crucify him.

А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

22 A nd he said unto them the third time, Why, what evil has he done? I have found no cause of death in him; I will therefore chastise him and let him go.

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

23 A nd they insisted with loud voices, asking that he be crucified. And the voices of them and of the princes of the priests prevailed.

Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

24 A nd Pilate gave sentence that it should be according to their request.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 A nd he released unto them him that for sedition and murder had been cast into prison, whom they had desired; but he delivered Jesus to their will.

пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

26 ¶ And as they led him away, they laid hold upon one Simon, a Cyrenian, coming out of the country, and on him they laid the cross, that he might bear it after Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

27 A nd there followed him a great company of people, and of women, who also bewailed and lamented him.

И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus turning unto them said, Daughters of Jerusalem, weep not for me, but weep for yourselves and for your children.

А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

29 F or, behold, the days are coming, in which they shall say, Blessed are the barren and the wombs that never bare and the breasts which never gave suck.

защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

30 T hen shall they begin to say to the mountains, Fall on us; and to the hills, Cover us.

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

31 F or if they do these things in the green tree, what shall be done in the dry?

Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 ¶ And there were also two others, malefactors, led with him to be put to death.

И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

33 A nd when they were come to the place, which is called of the Skull, there they crucified him, and the malefactors, one on the right hand, and the other on the left.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

34 T hen Jesus said, Father, forgive them; for they know not what they do. And they parted his raiment and cast lots.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

35 A nd the people stood beholding. And the princes also with them derided him, saying, He saved others; let him save himself if he is the Christ, the chosen of God.

И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

36 A nd the soldiers also mocked him, coming to him and offering him vinegar

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 a nd saying, If thou art the king of the Jews, save thyself.

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 A nd a superscription also was written over him in letters of Greek and Latin and Hebrew, THIS IS THE KING OF THE JEWS.

А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

39 A nd one of the malefactors which were hanged railed on him, saying, If thou art the Christ, save thyself and us.

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other answering rebuked him, saying, Dost not thou fear God, seeing thou art in the same condemnation?

А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

41 A nd we indeed justly, for we receive the due reward of our deeds; but this man has done nothing amiss.

А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 A nd he said unto Jesus, Lord, remember me when thou comest into thy kingdom.

И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd Jesus said unto him, Verily I say unto thee, Today shalt thou be with me in paradise.

А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

44 ¶ And when it was about the sixth hour, there was a darkness over all the earth until the ninth hour.

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 A nd the sun was darkened, and the veil of the temple was rent in the midst.

като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 T hen Jesus cried out with a loud voice and said, Father, into thy hands I commend my spirit; and having said thus, he gave up the spirit.

И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47 N ow when the centurion saw what was done, he glorified God, saying, Certainly this was a righteous man.

И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

48 A nd all the people that came together to that sight, beholding the things which were done, returned smiting their breasts.

А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

49 A nd all his acquaintance and the women that had followed him from Galilee, stood afar off, beholding these things.

А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 ¶ And, behold, there was a man named Joseph, a senator; and he was a good man and just

Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 ( the same had not consented in the counsel nor in their deeds); he was of Arimathaea, a city of Judea, who also himself waited for the kingdom of God.

който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

52 T his man went unto Pilate and asked for the body of Jesus.

Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

53 A nd he took it down and wrapped it in linen and laid it in a sepulchre that was hewn in stone, where no one had ever been placed.

И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

54 A nd that day was the preparation, and the sabbath drew on.

И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

55 A nd the women who had come with him from Galilee also followed after and beheld the sepulchre and how his body was laid.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 A nd they returned, and prepared spices and ointments and rested the sabbath day according to the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.