1 ¶ Remember, O LORD, what is come upon us; look, and behold our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 W e are orphans without father; our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 W e have drunk our water for money; our wood is sold unto us.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 O ur necks are under persecution; we are become tired and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 W e have given the hand to the Egyptians and to the Assyrians to be satisfied with bread.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned and are dead; and we have borne their chastisements.

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 S laves have ruled over us: there was no one to deliver us out of their hand.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e got our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin became black like an oven because of the terrible famine.

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion and the virgins in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 P rinces were hanged up by their hand; the countenance of the elders was not honoured.

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 T hey took the young men to grind, and the children fell under the wood.

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, the young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 T he crown is fallen from our head; woe now unto us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 ¶ For this our heart is saddened; for these things our eyes are become dim.

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 B ecause of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 T hou, O LORD, shall remain for ever; thy throne from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 W hy should thou forget us for ever and forsake us for such a long time?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 T urn us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as at the beginning.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 F or in stepping back thou hast rejected us; thou hast become very angry against us.

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.