1 ¶ Moreover the word of the LORD came to me, saying,
Словото Господне дойде към мен и каза:
2 G o and cry out in the ears of Jerusalem, saying, Thus saith the LORD: I remember thee, the mercy of thy youth, the love of thine espousals, when thou didst go after me in the wilderness, in a land that was not sown.
Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва Господ: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.
3 I srael was holiness unto the LORD and the firstfruits of his increase; all that devour him shall be found guilty; evil shall come upon them, saith the LORD.
Израел беше свят на Господа, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва Господ.
4 H ear ye the word of the LORD, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel;
Чуйте словото Господне, доме Яковов и всички родове на Израелевия дом:
5 t hus hath the LORD said, What iniquity have your fathers found in me that they are gone far from me and have walked after vanity and are become vain?
Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни?
6 N either did they say, Where is the LORD that brought us up out of the land of Egypt, that led us through the wilderness, through a land of deserts and of pits, through a land of drought and of the shadow of death, through a land that no man passed through and where no man dwelt?
Нито казаха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше?
7 A nd I brought you into a plentiful country to eat the fruit thereof and the goodness thereof; but when ye entered, ye defiled my land and made my heritage an abomination.
И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми.
8 T he priests did not say, Where is the LORD? and those that handled the law did not know me; the pastors also rebelled against me, and the prophets prophesied by Baal and walked after things that do not profit.
Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.
9 ¶ Therefore I will yet enter into judgment with you, saith the LORD, and I will plead with your children’s children.
Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и с внуците ви ще се съдя.
10 F or pass over the isles of Chittim and see; and send unto Kedar and consider diligently and see if there be such a thing.
Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо -
11 H as a nation changed their gods? Even though they are not gods. But my people have changed their glory for that which does not profit.
разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза.
12 B e astonished, O ye heavens, at this; and be horribly afraid, be ye very desolate, said the LORD.
Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва Господ,
13 F or my people have committed two evils: they have forsaken me the fountain of living waters to hew them out cisterns, broken cisterns, that can hold no water.
защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.
14 ¶ Is Israel a slave? Is he a homeborn slave? Why has he been given over as a prey?
Израел слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?
15 T he young lions roared upon him and yelled, and they made his land waste: his cities are deserted without inhabitant.
Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени,
16 E ven the sons of Noph and Tahapanes have broken the crown of thy head.
още и жителите на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти.
17 C ould this not have come upon you peradventure because thou hast forsaken the LORD thy God, when he led thee by the way?
Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?
18 A nd now what hast thou to do in the way of Egypt? to drink the waters of the Nile? or what hast thou to do in the way of Assyria? to drink the waters of the river Eufrates?
И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?
19 T hine own wickedness shall chastise thee, and thy backslidings shall reprove thee; know therefore and see how evil and bitter it is, that thou hast forsaken the LORD thy God and that my fear is lacking in thee, saith the Lord GOD of the hosts.
Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил Господа, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, Йехова на Силите.
20 ¶ For of old time I have broken thy yoke and burst thy bands; and thou didst say, I will not serve sin. With all this, upon every high hill and under every green tree thou dost wander, playing the harlot.
Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това - на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница.
21 Y et I had planted thee a noble vine, a seed of Truth, all of her; how then art thou turned into the degenerate plant of a strange vine unto me?
А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?
22 F or though thou wash thee with nitre and take thee much soap, yet thine iniquity is sealed before me, saith the Lord GOD.
Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ Йехова.
23 H ow canst thou say, I am not polluted, I have not gone after Baalim? See thy way in the valley, know what thou hast done: thou art a swift dromedary traversing her ways;
Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата,
24 a wild ass used to the wilderness that breaths according to the desire of her soul; from her lust, who shall stop her? All those that seek her will not weary themselves; in her month they shall find her.
подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема ѝ кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея - в месеца ѝ ще я намерят.
25 W ithhold thy foot from being unshod and thy throat from thirst; but thou didst say, There is no hope: no; for I have loved strangers, and after them I will go.
Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си - за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида.
26 A s the thief is ashamed when he is taken, so shall the house of Israel be ashamed: they, their kings, their princes, and their priests, and their prophets,
Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израелевият дом - те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,
27 s aying to a piece of firewood, Thou art my father; and to a stone, Thou hast brought me forth: for they have turned their back unto me, and not their face: but in the time of their trouble they say, Arise and deliver us.
които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.
28 B ut where are thy gods that thou hast made thee? Let them arise, if they can save thee in the time of thy trouble, for according to the number of thy cities were thy gods, O Judah.
Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.
29 ¶ Why will ye plead with me? Ye have all rebelled against me, saith the LORD.
Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.
30 I have smitten your children in vain; they have received no correction; your own sword has devoured your prophets, like a destroying lion.
Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв - изтребител.
31 O generation, see ye the word of the LORD. Have I been a wilderness unto Israel? a land of darkness? Why do my people say, We are lords; we will come no more unto thee?
О, хора на този род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израел или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе?
32 S hall the virgin, perchance, forget her ornaments, or a bride her attire? yet my people have forgotten me days without number.
Може ли момата да забрави накита си или невястата - украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни.
33 W hy dost thou trim thy way to seek love? therefore thou hast also taught the wicked ones thy ways.
Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 E ven in thy skirts is found the blood of the souls of the poor innocents; thou didst not find them in any trespass, but by all these things.
Също и по полите ти бе намерена кръвта на души - невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли.
35 Y et thou didst say, Because I am innocent, surely his anger shall turn from me. Behold, I will enter into judgment with thee because thou hast said, I did not sin.
А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила.
36 W hy dost thou talk so much, changing thy ways? Thou shalt also be ashamed of Egypt, as thou wast ashamed of Assyria.
Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.
37 T hou shalt also go forth from him with thine hands upon thine head; for the LORD has rejected thy confidences, and thou shalt not prosper in them.
Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото Господ отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.