1 ¶ But when it was determined that we should sail unto Italy, they delivered Paul and certain other prisoners unto one named Julius, a centurion of the Augustus company.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 A nd entering into the ship, Adramyttium, we launched, meaning to sail by the coasts of Asia, one Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 A nd the next day we touched at Sidon. And Julius courteously entreated Paul and gave him liberty to go unto his friends to refresh himself.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 A nd when we had launched from there, we sailed under Cyprus because the winds were contrary.

И оттам, като станахме, плавахме на за̀вет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 A nd when we had sailed over the sea of Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 A nd there the centurion found a ship of Alexandria sailing into Italy, and he put us in it.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

7 A nd when we had sailed slowly many days and scarce were come over against Cnidus, the wind not allowing us, we sailed under Crete, over against Salmone,

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на за̀вет под Крит срещу нос Салмон.

8 a nd, passing it with difficulty, came unto a place which is called The Fair Havens, near which was the city of Lasea.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 N ow when much time was spent, and when sailing was now dangerous, because the fast was now already past, Paul admonished them,

Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 s aying, Sirs, I perceive that this voyage will be with hurt and much damage, not only of the lading and ship, but also of our lives.

Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 N evertheless the centurion believed the master and the owner of the ship more than those things which were spoken by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 ¶ And because the haven was not commodious to winter in, many were in agreement to depart from there also, if by any means they might attain to Phenice and winter there, which is a port of Crete and lies toward Africa and the west.

И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. Морската буря

13 A nd when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, raising sails, they sailed close by Crete.

И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 B ut not long after, there arose against it a tempestuous wind, called Euroclydon.

Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 A nd when the ship was caught up by it and could not resist against the wind, the ship was taken by the wind and drifted.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 A nd running under a certain island which is called Clauda, we had much work to come by the boat,

И като минахме на за̀вет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 W hich when they had taken up, they used helps, undergirding the ship; and, fearing lest they should fall into Syrtis, struck sail and so were driven.

и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 A nd we being exceedingly tossed with a tempest, the next day they lightened the ship;

И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 a nd the third day with our own hands we cast off the dead works of the ship.

И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 A nd when neither sun nor stars in many days appeared and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was then lost.

И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 ¶ Then after long abstinence, Paul stood forth in the midst of them and said, Sirs, ye should have hearkened unto me and not have loosed from Crete to have avoided this harm and loss.

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 A nd now I exhort you to be of good cheer, for there shall be no loss of any person’s life among you, but only of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 F or the angel of God stood by me this night, whose I am and whom I serve,

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 s aying, Fear not, Paul; thou must be brought before Caesar; and, behold, God has given thee all those that sail with thee.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 T herefore, sirs, be of good cheer; for I believe God, that it shall be even as it was told me.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 H owever we must be cast upon a certain island.

Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 A nd when the fourteenth night was come as we were driven up and down in the Adriatic sea, about midnight the shipmen deemed that they drew near to some country

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 a nd sounded and found it twenty fathoms; and when they had gone a little further, they sounded again and found it fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 T hen fearing lest we should fall upon rocks, they cast four anchors out of the stern and wished for the day.

Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 A nd as the shipmen were about to flee out of the ship, when they had let down the boat into the sea, under colour as though they would have cast anchors out of the foreship,

И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 P aul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 T hen the soldiers cut off the ropes of the boat and let her fall off.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.

33 A nd while the day was coming on, Paul besought them all to take food, saying, This day is the fourteenth day that ye have waited and continued fasting, having taken nothing.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 T herefore I pray you to take some food, for this is for your salvation and health, for there shall not one hair fall from the head of any of you.

Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 A nd when he had thus spoken, he took bread and gave thanks to God in presence of them all; and when he had broken it, he began to eat.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 T hen they were all of good cheer, and they also took some food.

От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 A nd we were in all, in the ship, two hundred and seventy-six souls.

А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 A nd when they had eaten enough, they lightened the ship and cast out the grain into the sea.

След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. Корабокрушението

39 A nd when it was day, they did not recognize the land, but they discovered a certain gulf with a shore, into which they decided, if it were possible, to thrust in the ship.

И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 A nd when they had taken up the anchors, they committed themselves unto the sea and loosed the rudder bands and hoisted up the mainsail to the wind and made toward shore.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 B ut falling into a place where two seas met, they ran the ship aground; and the forepart stuck fast and remained unmovable, but the hinder part was broken with the violence of the waves.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 A nd the soldiers’ counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out and escape.

И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 B ut the centurion, desiring to save Paul, frustrated this counsel and commanded that those who could swim should cast themselves first into the sea and get to land;

Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest, some on boards and some on broken pieces of the ship. And so it came to pass that they were all saved by making it to land.

а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.