1 ¶ For you yourselves, brethren, know that our entrance unto you was not vain,

Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

2 b ut having suffered before and having been shamefully treated, as ye know, at Philippi, we were bold in our God to announce unto you the gospel of God with much diligence.

а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 F or our exhortation was not of error nor of uncleanness nor in guile,

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

4 b ut because we have been approved of God that he might entrust us with the gospel, even so we speak, not as pleasing men, but God, who tries our hearts.

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 F or we were never flatterers in the word, as ye know, nor tainted with covetousness, God is witness,

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

6 n or did we seek glory of men neither of you nor yet of others, when we might have been burdensome unto you as the apostles of Christ.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 ¶ But we were gentle among you, as a mother feeding and caring for her children,

а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

8 l oving you so much, that we were willing to give unto you, not only the gospel of God, but even our own souls, because ye are dear unto us.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 F or ye remember, brethren, our labour and travail, for labouring night and day, not to be a burden unto any of you, we preached among you the gospel of God.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

10 Y e are witnesses, and God also, of how holy and just and irreprehensible our behaviour was among you that believe,

Вие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

11 a s ye know how we exhorted and comforted and charged every one of you, as a father with his children,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

12 t hat ye would walk worthy of God, who has called you unto his kingdom and glory.

и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 ¶ For this cause also we thank God without ceasing, that having received from us the word to hear from God, ye received it not as the word of men, (but as it is in truth) the word of God, which effectually works in you that believe.

И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

14 F or ye, brethren, have been imitators in Christ Jesus of the congregations of God which are in Judaea, for ye also have suffered like things of your own nation, even as they have of the Jews,

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

15 w ho killed both the Lord Jesus and their own prophets and have persecuted us, and they do not please God and are contrary to all men,

които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the Gentiles that they might be saved, to fill up the measure of their sins always, for the wrath of God has come upon them to the uttermost.

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

17 ¶ But we, brethren, being taken from you for a short time in presence, not in heart, endeavoured the more abundantly with great desire to see your face.

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 T herefore we would have come unto you, even I, Paul, once and again, but Satan hindered us.

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

19 F or what is our hope or joy or crown of rejoicing? Is it not you in the presence of our Lord Jesus Christ at his coming?

Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 F or ye are our glory and joy.

Защото вие сте наша слава и радост.