1 F or you yourselves know, brothers, our visit to you wasn’t in vain,

Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

2 b ut having suffered before and been shamefully treated, as you know, at Philippi, we grew bold in our God to tell you the Good News of God in much conflict.

а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 F or our exhortation is not of error, nor of uncleanness, nor in deception.

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

4 B ut even as we have been approved by God to be entrusted with the Good News, so we speak; not as pleasing men, but God, who tests our hearts.

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 F or neither were we at any time found using words of flattery, as you know, nor a cloak of covetousness (God is witness),

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

6 n or seeking glory from men (neither from you nor from others), when we might have claimed authority as apostles of Christ.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 B ut we were gentle among you, like a nursing mother cherishes her own children.

а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

8 E ven so, affectionately longing for you, we were well pleased to impart to you, not the Good News of God only, but also our own souls, because you had become very dear to us.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 F or you remember, brothers, our labor and travail; for working night and day, that we might not burden any of you, we preached to you the Good News of God.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

10 Y ou are witnesses with God, how holy, righteously, and blamelessly we behaved ourselves toward you who believe.

Вие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

11 A s you know, we exhorted, comforted, and implored every one of you, as a father does his own children,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

12 t o the end that you should walk worthily of God, who calls you into his own Kingdom and glory.

и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 F or this cause we also thank God without ceasing, that, when you received from us the word of the message of God, you accepted it not as the word of men, but, as it is in truth, the word of God, which also works in you who believe.

И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

14 F or you, brothers, became imitators of the assemblies of God which are in Judea in Christ Jesus; for you also suffered the same things from your own countrymen, even as they did from the Jews;

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

15 w ho killed both the Lord Jesus and their own prophets, and drove us out, and didn’t please God, and are contrary to all men;

които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the Gentiles that they may be saved; to fill up their sins always. But wrath has come on them to the uttermost.

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

17 B ut we, brothers, being bereaved of you for a short season, in presence, not in heart, tried even harder to see your face with great desire,

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 b ecause we wanted to come to you—indeed, I, Paul, once and again—but Satan hindered us.

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

19 F or what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Isn’t it even you, before our Lord Jesus at his coming?

Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 F or you are our glory and our joy.

Защото вие сте наша слава и радост.