1 T hen Yahweh said to Moses, “Go in to Pharaoh, and tell him, ‘This is what Yahweh, the God of the Hebrews, says: “Let my people go, that they may serve me.

Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 F or if you refuse to let them go, and hold them still,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 b ehold, Yahweh’s hand is on your livestock which are in the field, on the horses, on the donkeys, on the camels, on the herds, and on the flocks with a very grievous pestilence.

ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 Y ahweh will make a distinction between the livestock of Israel and the livestock of Egypt; and nothing shall die of all that belongs to the children of Israel.”’”

И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

5 Y ahweh appointed a set time, saying, “Tomorrow Yahweh shall do this thing in the land.”

И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 Y ahweh did that thing on the next day; and all the livestock of Egypt died, but of the livestock of the children of Israel, not one died.

На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

7 P haraoh sent, and, behold, there was not so much as one of the livestock of the Israelites dead. But the heart of Pharaoh was stubborn, and he didn’t let the people go.

Фараонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 Y ahweh said to Moses and to Aaron, “Take to you handfuls of ashes of the furnace, and let Moses sprinkle it toward the sky in the sight of Pharaoh.

Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 I t shall become small dust over all the land of Egypt, and shall be a boil breaking out with boils on man and on animal, throughout all the land of Egypt.”

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

10 T hey took ashes of the furnace, and stood before Pharaoh; and Moses sprinkled it up toward the sky; and it became a boil breaking out with boils on man and on animal.

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 T he magicians couldn’t stand before Moses because of the boils; for the boils were on the magicians, and on all the Egyptians.

А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 Y ahweh hardened the heart of Pharaoh, and he didn’t listen to them, as Yahweh had spoken to Moses.

Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

13 Y ahweh said to Moses, “Rise up early in the morning, and stand before Pharaoh, and tell him, ‘This is what Yahweh, the God of the Hebrews, says: “Let my people go, that they may serve me.

След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 F or this time I will send all my plagues against your heart, against your officials, and against your people; that you may know that there is no one like me in all the earth.

Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 F or now I would have stretched out my hand, and struck you and your people with pestilence, and you would have been cut off from the earth;

Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 b ut indeed for this cause I have made you stand: to show you my power, and that my name may be declared throughout all the earth;

Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 a s you still exalt yourself against my people, that you won’t let them go.

Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 B ehold, tomorrow about this time I will cause it to rain a very grievous hail, such as has not been in Egypt since the day it was founded even until now.

Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 N ow therefore command that all of your livestock and all that you have in the field be brought into shelter. Every man and animal that is found in the field, and isn’t brought home, the hail shall come down on them, and they shall die.”’”

И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 T hose who feared Yahweh’s word among the servants of Pharaoh made their servants and their livestock flee into the houses.

И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 W hoever didn’t respect Yahweh’s word left his servants and his livestock in the field.

а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

22 Y ahweh said to Moses, “Stretch out your hand toward the sky, that there may be hail in all the land of Egypt, on man, and on animal, and on every herb of the field, throughout the land of Egypt.”

Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

23 M oses stretched out his rod toward the heavens, and Yahweh sent thunder, hail, and lightning flashed down to the earth. Yahweh rained hail on the land of Egypt.

Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

24 S o there was very severe hail, and lightning mixed with the hail, such as had not been in all the land of Egypt since it became a nation.

Така имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 T he hail struck throughout all the land of Egypt all that was in the field, both man and animal; and the hail struck every herb of the field, and broke every tree of the field.

В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 O nly in the land of Goshen, where the children of Israel were, there was no hail.

Само в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

27 P haraoh sent, and called for Moses and Aaron, and said to them, “I have sinned this time. Yahweh is righteous, and I and my people are wicked.

Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 P ray to Yahweh; for there has been enough of mighty thunderings and hail. I will let you go, and you shall stay no longer.”

Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 M oses said to him, “As soon as I have gone out of the city, I will spread abroad my hands to Yahweh. The thunders shall cease, and there will not be any more hail; that you may know that the earth is Yahweh’s.

А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

30 B ut as for you and your servants, I know that you don’t yet fear Yahweh God.”

Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

31 T he flax and the barley were struck, for the barley was in the ear, and the flax was in bloom.

(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 B ut the wheat and the spelt were not struck, for they had not grown up.

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 M oses went out of the city from Pharaoh, and spread abroad his hands to Yahweh; and the thunders and hail ceased, and the rain was not poured on the earth.

И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 W hen Pharaoh saw that the rain and the hail and the thunders were ceased, he sinned yet more, and hardened his heart, he and his servants.

Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 T he heart of Pharaoh was hardened, and he didn’t let the children of Israel go, just as Yahweh had spoken through Moses.

Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.