1 H e went out from there. He came into his own country, and his disciples followed him.

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

2 W hen the Sabbath had come, he began to teach in the synagogue, and many hearing him were astonished, saying, “Where did this man get these things?” and, “What is the wisdom that is given to this man, that such mighty works come about by his hands?

И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

3 I sn’t this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, Joses, Judah, and Simon? Aren’t his sisters here with us?” They were offended at him.

Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

4 J esus said to them, “A prophet is not without honor, except in his own country, and among his own relatives, and in his own house.”

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

5 H e could do no mighty work there, except that he laid his hands on a few sick people, and healed them.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

6 H e marveled because of their unbelief. He went around the villages teaching.

И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

7 H e called to himself the twelve, and began to send them out two by two; and he gave them authority over the unclean spirits.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

8 H e commanded them that they should take nothing for their journey, except a staff only: no bread, no wallet, no money in their purse,

Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

9 b ut to wear sandals, and not put on two tunics.

но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

10 H e said to them, “Wherever you enter into a house, stay there until you depart from there.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

11 W hoever will not receive you nor hear you, as you depart from there, shake off the dust that is under your feet for a testimony against them. Assuredly, I tell you, it will be more tolerable for Sodom and Gomorrah in the day of judgment than for that city!”

А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

12 T hey went out and preached that people should repent.

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 T hey cast out many demons, and anointed many with oil who were sick, and healed them.

Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

14 K ing Herod heard this, for his name had become known, and he said, “John the Baptizer has risen from the dead, and therefore these powers are at work in him.”

А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

15 B ut others said, “He is Elijah.” Others said, “He is a prophet, or like one of the prophets.”

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

16 B ut Herod, when he heard this, said, “This is John, whom I beheaded. He has risen from the dead.”

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

17 F or Herod himself had sent out and arrested John, and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife, for he had married her.

Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

18 F or John said to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.”

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 H erodias set herself against him, and desired to kill him, but she couldn’t,

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 f or Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and kept him safe. When he heard him, he did many things, and he heard him gladly.

защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 T hen a convenient day came, that Herod on his birthday made a supper for his nobles, the high officers, and the chief men of Galilee.

И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

22 W hen the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and those sitting with him. The king said to the young lady, “Ask me whatever you want, and I will give it to you.”

и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

23 H e swore to her, “Whatever you shall ask of me, I will give you, up to half of my kingdom.”

И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

24 S he went out, and said to her mother, “What shall I ask?” She said, “The head of John the Baptizer.”

А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

25 S he came in immediately with haste to the king, and asked, “I want you to give me right now the head of John the Baptizer on a platter.”

И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

26 T he king was exceedingly sorry, but for the sake of his oaths, and of his dinner guests, he didn’t wish to refuse her.

И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

27 I mmediately the king sent out a soldier of his guard, and commanded to bring John’s head, and he went and beheaded him in the prison,

И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

28 a nd brought his head on a platter, and gave it to the young lady; and the young lady gave it to her mother.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 W hen his disciples heard this, they came and took up his corpse, and laid it in a tomb.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 T he apostles gathered themselves together to Jesus, and they told him all things, whatever they had done, and whatever they had taught.

И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

31 H e said to them, “You come apart into a deserted place, and rest awhile.” For there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.

А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

32 T hey went away in the boat to a deserted place by themselves.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 T hey saw them going, and many recognized him and ran there on foot from all the cities. They arrived before them and came together to him.

А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

34 J esus came out, saw a great multitude, and he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd, and he began to teach them many things.

И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

35 W hen it was late in the day, his disciples came to him, and said, “This place is deserted, and it is late in the day.

И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

36 S end them away, that they may go into the surrounding country and villages, and buy themselves bread, for they have nothing to eat.”

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 B ut he answered them, “You give them something to eat.” They asked him, “Shall we go and buy two hundred denarii worth of bread, and give them something to eat?”

А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

38 H e said to them, “How many loaves do you have? Go see.” When they knew, they said, “Five, and two fish.”

Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

39 H e commanded them that everyone should sit down in groups on the green grass.

Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

40 T hey sat down in ranks, by hundreds and by fifties.

И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

41 H e took the five loaves and the two fish, and looking up to heaven, he blessed and broke the loaves, and he gave to his disciples to set before them, and he divided the two fish among them all.

След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

42 T hey all ate, and were filled.

И всички ядоха и се наситиха.

43 T hey took up twelve baskets full of broken pieces and also of the fish.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

44 T hose who ate the loaves were five thousand men.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

45 I mmediately he made his disciples get into the boat, and to go ahead to the other side, to Bethsaida, while he himself sent the multitude away.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

46 A fter he had taken leave of them, he went up the mountain to pray.

След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

47 W hen evening had come, the boat was in the middle of the sea, and he was alone on the land.

И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

48 S eeing them distressed in rowing, for the wind was contrary to them, about the fourth watch of the night he came to them, walking on the sea, and he would have passed by them,

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 b ut they, when they saw him walking on the sea, supposed that it was a ghost, and cried out;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 f or they all saw him, and were troubled. But he immediately spoke with them, and said to them, “Cheer up! It is I! Don’t be afraid.”

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 H e got into the boat with them; and the wind ceased, and they were very amazed among themselves, and marveled;

И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

52 f or they hadn’t understood about the loaves, but their hearts were hardened.

Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 W hen they had crossed over, they came to land at Gennesaret, and moored to the shore.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 W hen they had come out of the boat, immediately the people recognized him,

А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

55 a nd ran around that whole region, and began to bring those who were sick, on their mats, to where they heard he was.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

56 W herever he entered, into villages, or into cities, or into the country, they laid the sick in the marketplaces, and begged him that they might touch just the fringe of his garment; and as many as touched him were made well.

И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.