1 ¶ Y salió de allí, y vino a su tierra, y le siguieron sus discípulos.

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

2 L legado el sábado, comenzó a enseñar en la sinagoga; y muchos, oyéndole, estaban atónitos, diciendo: ¿De dónde tiene éste estas cosas? ¿Y qué sabiduría es ésta que le es dada, y tales maravillas que por sus manos son hechas?

И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

3 ¿ No es éste el carpintero, hijo de María, hermano de Jacobo, y de José, y de Judas, y de Simón? ¿No están también aquí con nosotros, sus hermanas? Y se escandalizaban de él.

Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

4 P ero Jesús les decía: No hay profeta deshonrado sino en su tierra, y entre sus parientes, y en su casa.

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

5 Y no pudo hacer allí alguna maravilla; solamente sanó unos pocos enfermos, poniendo sobre ellos las manos.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

6 Y estaba maravillado de la incredulidad de ellos. Y rodeaba las aldeas de alrededor, enseñando.

И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

7 ¶ Y llamó a los doce, y comenzó a enviarlos de dos en dos; y les dio potestad sobre los espíritus inmundos.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

8 Y les mandó que no llevaran nada para el camino, sino solamente báculo; ni alforja, ni pan, ni dinero en la bolsa;

Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

9 m as que calzaran sandalias, y no vistieran dos túnicas.

но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

10 Y les decía: Dondequiera que entréis en una casa, posad en ella hasta que salgáis de allí.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

11 Y todos aquellos que no os recibieren ni os oyeren, saliendo de allí, sacudid el polvo que está debajo de vuestros pies, en testimonio a ellos. De cierto os digo que será más tolerable para los de Sodoma y Gomorra en el día del juicio, que para aquella ciudad.

А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

12 Y saliendo, predicaban que los hombres se arrepintieran.

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 Y echaban fuera muchos demonios, y ungían con aceite a muchos enfermos, y sanaban.

Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

14 ¶ Y oyó el rey Herodes la fama de Jesús, porque su nombre era hecho notorio; y dijo: Juan el que bautizaba, ha resucitado de los muertos, y por tanto, virtudes obran en él.

А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

15 O tros decían: Elías es. Y otros decían: Profeta es, o alguno de los profetas.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

16 Y oyéndolo Herodes, dijo: Este es Juan el que yo degollé; él ha resucitado de los muertos.

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

17 P orque el mismo Herodes había enviado, y prendido a Juan, y le había aprisionado en la cárcel a causa de Herodías, mujer de Felipe su hermano; porque la había tomado por mujer.

Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

18 P orque Juan decía a Herodes: No te es lícito tener la mujer de tu hermano.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 M as Herodías le acechaba, y deseaba matarle, y no podía;

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 p orque Herodes temía a Juan, conociéndolo varón justo y santo; y le tenía respeto; y escuchándole, hacía muchas cosas; y le oía de buena gana.

защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 Y venido un día oportuno, en que Herodes, en la fiesta de su nacimiento, daba una cena a sus príncipes y tribunos, y a los principales de Galilea;

И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

22 y entrando la hija de Herodías, y danzando, y agradando a Herodes y a los que estaban con él a la mesa, el rey dijo a la muchacha: Pídeme lo que quisieres, que yo te lo daré.

и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

23 Y le juró: Todo lo que me pidieres te daré, hasta la mitad de mi reino.

И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

24 Y saliendo ella, dijo a su madre: ¿Qué pediré? Y ella dijo: La cabeza de Juan el Bautista.

А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

25 E ntonces ella entró prestamente al rey, y pidió, diciendo: Quiero que ahora mismo me des en un plato la cabeza de Juan Bautista.

И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

26 Y el rey se entristeció mucho; mas a causa del juramento, y de los que estaban con él a la mesa, no quiso desecharla.

И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

27 Y luego el rey, enviando uno de la guardia, mandó que fuera traída su cabeza;

И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

28 e l cual fue, y le degolló en la cárcel, y trajo su cabeza en un plato, y la dio a la muchacha, y la muchacha la dio a su madre.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 Y oyéndolo sus discípulos, vinieron y tomaron su cuerpo, y le pusieron en un sepulcro.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 ¶ Y los apóstoles se juntaron a Jesús, y le contaron todo lo que habían hecho, y lo que habían enseñado.

И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

31 Y él les dijo: Venid vosotros aparte al lugar desierto, y reposad un poco. Porque había muchos que iban y venían, que aun no tenían lugar de comer.

А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

32 Y se fueron en un barco al lugar desierto aparte.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 Y los vieron ir muchos, y le conocieron; y concurrieron allá muchos a pie de las ciudades, y llegaron antes que ellos, y se juntaron a él.

А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

34 Y saliendo Jesús vio gran multitud, y tuvo misericordia de ellos, porque eran como ovejas sin pastor; y les comenzó a enseñar muchas cosas.

И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

35 C uando ya era el día muy entrado, sus discípulos llegaron a él, diciendo: El lugar es desierto, y el día ya muy entrado;

И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

36 e nvíalos para que vayan a los cortijos y aldeas de alrededor, y compren para sí pan; porque no tienen qué comer.

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 R espondiendo él, les dijo: Dadles de comer vosotros. Y le dijeron: ¿ Qué vayamos y compremos pan por doscientos denarios, y les demos de comer?

А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

38 E l les dice: ¿Cuántos panes tenéis? Id, y vedlo. Y sabiéndolo, dijeron: Cinco, y dos peces.

Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

39 Y les mandó que hicieran recostar a todos por partidas sobre la hierba verde.

Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

40 Y se recostaron por partidas, de ciento en ciento, y de cincuenta en cincuenta.

И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

41 Y tomados los cinco panes y los dos peces, mirando al cielo, bendijo, y partió los panes, y dio a sus discípulos para que los pusieran delante; y repartió a todos los dos peces.

След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

42 Y comieron todos, y se saciaron.

И всички ядоха и се наситиха.

43 Y alzaron de los pedazos doce cestas llenas, y de los peces.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

44 Y los que comieron eran cinco mil hombres.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

45 ¶ Y luego apuró a sus discípulos a subir en el barco, e ir delante de él a Betsaida en la otra ribera, entre tanto que él despedía la multitud.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

46 Y después que los hubo despedido, se fue al monte a orar.

След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

47 C uando llegó la noche, el barco estaba en medio del mar, y él solo en tierra.

И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

48 Y los vio fatigados remando, porque el viento les era contrario; y cerca de la cuarta vigilia de la noche, vino a ellos andando sobre el mar, y quería precederlos.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 Y viéndole ellos, que andaba sobre el mar, pensaron que era fantasma, y dieron voces;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 p orque todos le veían, y se turbaron. Mas luego habló con ellos, y les dijo: Alentaos; YO SOY, no temáis.

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 Y subió a ellos en el barco, y el viento reposó; y ellos en gran manera estaban fuera de sí, y se maravillaban;

И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

52 p orque aún no habían cobrado entendimiento en los panes, porque sus corazones estaban ciegos.

Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 Y cuando llegaron al otro lado, vinieron a tierra de Genesaret, y tomaron puerto.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 Y saliendo ellos del barco, luego le conocieron.

А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

55 Y recorriendo toda la tierra de alrededor, comenzaron a traer de todas partes enfermos en lechos, a donde oían que estaba.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

56 Y dondequiera que entraba, en aldeas, o ciudades, o heredades, ponían en las calles a los que estaban enfermos, y le rogaban que les dejara tocar siquiera el borde de su vestido; y todos los que le tocaban eran salvos.

И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.