1 Y volvió Job a tomar su parábola, y dijo:

И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 ¡ Quién me volviera como en los meses pasados, como en los días cuando Dios me guardaba,

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 c uando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, a la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad;

когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 c omo fue en los días de mi juventud, cuando Dios era familiar en mi tienda;

както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 c uando aún el Omnipotente estaba conmigo, y mis hijos alrededor de mí;

когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 c uando lavaba yo mis caminos con manteca, y la piedra me derramaba ríos de aceite!

когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 C uando salía a la puerta a juicio, y en la plaza hacía aparejar mi silla,

Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 L os jóvenes me veían, y se escondían; y los viejos se levantaban, y estaban en pie.

Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 L os príncipes detenían sus palabras; ponían la mano sobre su boca;

първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 l a voz de los principales se ocultaba, y su lengua se pegaba a su paladar;

гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 c uando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, y los ojos que me veían, me daban testimonio.

ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 P orque libraba al pobre que gritaba, y al huérfano que carecía de ayudador.

защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 L a bendición del que se iba a perder venía sobre mí; y al corazón de la viuda daba alegría.

Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 M e vestía de justicia, y ella me cubría como un manto; y mi diadema era juicio.

Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Y o era ojos al ciego, y pies al cojo.

Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 A los menesterosos era padre; y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia.

Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Y quebraba los colmillos del inicuo, y de sus dientes hacía soltar la presa.

Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 Y decía yo: En mi nido moriré, y como arena multiplicaré días.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 M i raíz está abierta junto a las aguas, y en mis ramas permanecerá rocío.

Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 M i gloria se renueva conmigo, y mi arco se renueva en mi mano.

Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 M e oían, y esperaban; y callaban a mi consejo.

Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 T ras mi palabra no replicaban, mas mi razón destilaba sobre ellos.

След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 M e esperaban como a la lluvia, y abrían su boca como a la lluvia tardía.

очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 S i me reía a ellos, no lo creían; y no abatían la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 A probaba el camino de ellos, y me sentaba en cabecera; y moraba como rey en el ejército, como el que consuela llorosos.

Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.