1 Y llegado el mes séptimo, y ya los hijos de Israel en las ciudades, se juntó el pueblo como un varón en Jerusalén.
И като настъпи седмият месец и израелтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.
2 E ntonces se levantó Jesúa hijo de Josadac, y sus hermanos los sacerdotes, y Zorobabel hijo de Salatiel, y sus hermanos, y edificaron el altar del Dios de Israel, para ofrecer sobre él holocaustos como está escrito en la ley de Moisés varón de Dios.
Тогава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израелевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
3 Y asentaron el altar sobre sus basas, porque tenían miedo de los pueblos de las tierras, y ofrecieron sobre él holocaustos al SEÑOR, holocaustos a la mañana y a la tarde.
И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.
4 H icieron asimismo la fiesta de los tabernáculos, como está escrito, y holocaustos cada día por cuenta, conforme a la ordenanza, cada cosa en su día;
И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,
5 y a más de esto, el holocausto continuo, y las nuevas lunas, y todas las fiestas santificadas del SEÑOR, y toda ofrenda espontánea, voluntaria al SEÑOR.
и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.
6 D esde el primer día del mes séptimo comenzaron a ofrecer holocaustos al SEÑOR; mas el templo del SEÑOR no estaba aún fundado.
От първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.
7 ¶ Y dieron dinero a los carpinteros y oficiales; asimismo comida y bebida, y aceite a los sidonios y tirios, para que trajeran madera de cedro del Líbano al mar de Jope, conforme a la voluntad de Ciro rey de Persia sobre ellos.
Дадоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.
8 Y en el año segundo de su venida a la Casa de Dios en Jerusalén, en el mes segundo, comenzaron Zorobabel hijo de Salatiel, y Jesúa hijo de Josadac, y los otros sus hermanos, los sacerdotes y los levitas, y todos los que habían venido de la cautividad a Jerusalén; y pusieron a los levitas de veinte años arriba para que tuvieran cargo de la obra de la Casa del SEÑOR.
И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.
9 Y estuvo Jesúa, sus hijos y sus hermanos, Cadmiel y sus hijos, hijos de Judá, como un varón para dar prisa a los que hacían la obra en la casa de Dios: los hijos de Henadad, sus hijos y sus hermanos, levitas.
Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.
10 Y los albañiles del templo del SEÑOR echaron los cimientos; y pusieron a los sacerdotes vestidos de sus ropas, con trompetas, y a los levitas hijos de Asaf con címbalos, para que alabaran al SEÑOR, según la ordenanza de David rey de Israel.
И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израелевия цар Давид.
11 Y cantaban, alabando y confesando al SEÑOR, y decían: Porque es bueno, porque para siempre es su misericordia sobre Israel. Y todo el pueblo gritaba con gran grito, alabando al SEÑOR, porque la Casa del SEÑOR era acimentada.
Те пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израел. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.
12 Y muchos de los sacerdotes y de los levitas y de las cabezas de los padres, viejos, que habían visto la casa primera, viendo fundar esta casa, lloraban en alta voz, mientras muchos otros daban grandes gritos de alegría.
Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;
13 Y el pueblo no podía discernir la voz del grito de alegría, de la voz del lloro del pueblo; porque el pueblo gritaba con gran grito, y la voz se oía hasta lejos.
така че народът не можа да различи гласа на веселото възклицание от гласа на плача на хората; защото народът възклицаваше със силен глас и той се чуваше далеч.