1 ¶ Mejor es el buen nombre que el buen ungüento; y el día de la muerte que el día del nacimiento.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 M ejor es ir a la casa del luto que a la casa del convite; porque aquello es el fin de todos los hombres; y el que vive se advertirá.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 M ejor es el pesar que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 E l corazón de los sabios está en la casa del luto; mas el corazón de los locos, en la casa del placer.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 M ejor es oír la reprensión del sabio, que la canción de los locos.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 P orque la risa del loco es como el estrépito de las espinas debajo de la olla. Y también la risa o la prosperidad del loco es vanidad.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 ¶ Ciertamente la opresión hace enloquecer al sabio; y la dádiva corrompe el corazón.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 M ejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 N o te apresures en tu espíritu a enojarte; porque la ira reposa en el seno de los locos.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 N unca digas: ¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueran mejores que éstos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 ¶ Buena es la ciencia con herencia; y es la excelencia de los que ven el sol.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 P orque en la sombra de la ciencia, y en la sombra del dinero reposa el hombre; mas la sabiduría excede en que da vida a sus poseedores.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 M ira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 E n el día del bien goza del bien; y en el día del mal abre los ojos y aprende. Dios también hizo esto ( el día del mal ) delante de lo otro, para que el hombre no halle nada después de él.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 T odo lo he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 N o seas demasiado legalista ni muy sabio en tus propios ojos, ¿por qué te destruirás?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 N o seas muy listo a condenar, ni seas loco; ¿por qué morirás en medio del hilo de tus empresas?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 B ueno es que tomes de esto, y también de aquello no apartes tu mano; porque el que a Dios teme, saldrá con todo.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 L a sabiduría fortifica al sabio más que diez poderosos príncipes que haya en la ciudad.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 C iertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga el bien y nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 T ampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se hablaren, para que no oigas a tu siervo que dice mal de ti;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 p orque tu corazón sabe que tú también dijiste mal de otros muchas veces.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 ¶ Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Me haré sabio; mas ella se alejó de mí.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 L ejos está lo que fue; y lo muy profundo ¿quién lo hallará?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 Y o he rodeado con mi corazón por saber, y examinar, e inquirir la sabiduría, y la razón; y por saber la maldad de la locura, y el desvarío del error;

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 y he hallado más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es redes y lazos; y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella; mas el pecador quedará preso en ella.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 H e aquí, esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 l o que aún busca mi alma, y no encuentro: un hombre entre mil he hallado; mas mujer de todas éstas nunca hallé.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 H e aquí, solamente he hallado esto: que Dios hizo al hombre recto, mas ellos buscaron muchas perversiones.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.