1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

¶ Mejor es el buen nombre que el buen ungüento; y el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a la casa del luto que a la casa del convite; porque aquello es el fin de todos los hombres; y el que vive se advertirá.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es el pesar que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto; mas el corazón de los locos, en la casa del placer.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio, que la canción de los locos.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque la risa del loco es como el estrépito de las espinas debajo de la olla. Y también la risa o la prosperidad del loco es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

¶ Ciertamente la opresión hace enloquecer al sabio; y la dádiva corrompe el corazón.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Mejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte; porque la ira reposa en el seno de los locos.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca digas: ¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueran mejores que éstos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

¶ Buena es la ciencia con herencia; y es la excelencia de los que ven el sol.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

Porque en la sombra de la ciencia, y en la sombra del dinero reposa el hombre; mas la sabiduría excede en que da vida a sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

En el día del bien goza del bien; y en el día del mal abre los ojos y aprende. Dios también hizo esto ( el día del mal ) delante de lo otro, para que el hombre no halle nada después de él.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

Todo lo he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

No seas demasiado legalista ni muy sabio en tus propios ojos, ¿por qué te destruirás?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

No seas muy listo a condenar, ni seas loco; ¿por qué morirás en medio del hilo de tus empresas?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Bueno es que tomes de esto, y también de aquello no apartes tu mano; porque el que a Dios teme, saldrá con todo.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

La sabiduría fortifica al sabio más que diez poderosos príncipes que haya en la ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga el bien y nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Tampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se hablaren, para que no oigas a tu siervo que dice mal de ti;

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

porque tu corazón sabe que tú también dijiste mal de otros muchas veces.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

¶ Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Me haré sabio; mas ella se alejó de mí.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Lejos está lo que fue; y lo muy profundo ¿quién lo hallará?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

Yo he rodeado con mi corazón por saber, y examinar, e inquirir la sabiduría, y la razón; y por saber la maldad de la locura, y el desvarío del error;

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

y he hallado más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es redes y lazos; y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella; mas el pecador quedará preso en ella.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

He aquí, esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

lo que aún busca mi alma, y no encuentro: un hombre entre mil he hallado; mas mujer de todas éstas nunca hallé.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

He aquí, solamente he hallado esto: que Dios hizo al hombre recto, mas ellos buscaron muchas perversiones.