1 Т огава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

¶ Me volví y vi todas las violencias que se hacen debajo del sol; y he aquí las lágrimas de los oprimidos, y que no tienen consolador; y que la fuerza estaba en la mano de sus opresores, y para ellos no había consolador.

2 з атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

Y alabé yo a los finados que ya murieron, más que a los vivientes que hasta ahora están vivos.

3 а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Y tuve por mejor que ellos al que no ha sido aún, porque no ha visto las malas obras que se hacen debajo del sol.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

¶ He visto asimismo que todo trabajo y toda rectitud de obras mueve la envidia del hombre contra su prójimo. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

5 Б езумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

El loco dobla sus manos y come su misma carne.

6 и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

Más vale un puño lleno con descanso, que ambos puños llenos con trabajo y aflicción de espíritu.

7 Т огава отново видях само суета под слънцето.

¶ Yo me volví otra vez, y vi otra vanidad debajo del sol.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

Es el hombre solo y sin sucesor; que ni tiene hijo ni hermano; mas nunca cesa de trabajar, ni aun sus ojos se sacian de sus riquezas, ni piensa: ¿Para quién trabajo yo, y defraudo mi alma del bien? También esto es vanidad, y duro trabajo.

9 П о-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

Mejores son dos que uno; porque tienen mejor paga de su trabajo.

10 з ащото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

Porque si cayeren, el uno levantará a su compañero; mas ¡ay del solo! que cuando cayere, no habrá segundo que lo levante.

11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

También si dos durmieren juntos, se calentarán; mas ¿cómo se calentará uno solo?

12 И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

Y si alguno prevaleciere contra uno, dos estarán contra él; y cordón de tres dobleces no presto se rompe.

13 П о-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

¶ Mejor es el niño pobre y sabio, que el rey viejo y loco que no puede ser avisado.

14 з ащото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

Porque de la cárcel salió para reinar; aunque en su reino nació pobre.

15 В идях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

Vi a todos los vivientes debajo del sol caminando con el niño, sucesor, que estará en lugar de aquel.

16 н ямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.

No tiene fin todo el pueblo que fue antes de ellos; tampoco los que vendrán después estarán con él contentos. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.