1 ( По слав. 123.) Давидова песен на възкачванията. Ако Господ не беше с нас (нека каже сега Израел),

Al no haber estado el SEÑOR por nosotros, diga ahora Israel:

2 а ко Господ не беше с нас, когато се надигнаха хора против нас,

Al no haber estado el SEÑOR por nosotros, cuando se levantaron contra nosotros los hombres,

3 т огава те биха ни погълнали живи, когато яростта им пламтеше против нас -

vivos nos habrían entonces tragado, cuando se encendió su furor contra nosotros.

4 т огава водите биха ни потопили, пороят би преминал върху душата ни, -

Entonces nos habrían inundado las aguas; sobre nuestra alma hubiera pasado el torrente;

5 т огава надигнатите води биха преминали върху душата ни.

hubieran entonces pasado sobre nuestra alma las aguas soberbias.

6 Б лагословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като плячка!

¶ Bendito el SEÑOR, que no nos dio por presa a sus dientes.

7 Д ушата ни се избави като птица от примката на ловците; примката се скъса и ние се избавихме.

Nuestra alma escapó cual ave del lazo de los cazadores; se quebró el lazo, y escapamos nosotros.

8 П омощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

Nuestro socorro es en el Nombre del SEÑOR, que hizo el cielo y la tierra.