1 ( По слав. 27.) Давидов псалом. Към Тебе ще извикам, Господи, канара моя; не замълчавай към мене, да не би, ако останеш мълчалив към мене, да заприличам на онези, които слизат в рова.

A ti llamaré, oh SEÑOR, fuerza mía; no te desentiendas de mí; para que no sea yo, dejándome tú, semejante a los que descienden al sepulcro.

2 П ослушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, когато вдигам ръце към най-вътрешната част на Твоето светилище.

Oye la voz de mis ruegos cuando clamo a ti, cuando alzo mis manos al oráculo de tu santidad.

3 Н е ме завличай с нечестивите и с онези, които вършат беззаконие, които говорят мир с ближните си, а в чието сърце има злоба.

No me arrebates a una con los malos, y con los que hacen iniquidad; los cuales hablan paz con su prójimo, y la maldad está en su corazón.

4 В ъздай им според делата им и според нечестието на постъпките им; въздай им според делата на ръцете им; отдай им каквото заслужават.

Dales conforme a su obra, y conforme a la malicia de sus hechos; dales conforme a la obra de sus manos, dales su paga.

5 П онеже те не внимават за делата на Господа, нито за делата на ръцете Му, Той ще ги събори и няма да ги съгради.

Porque no entendieron las obras del SEÑOR, y el hecho de sus manos, los derribará, y no los edificará.

6 Б лагословен да е Господ, защото послуша гласа на молбите ми.

¶ Bendito el SEÑOR, que oyó la voz de mis ruegos.

7 Г оспод е сила моя и щит мой; на Него уповава сърцето ми и Той ми помогна; затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля.

El SEÑOR es mi fortaleza y mi escudo; en él esperó mi corazón, y fui ayudado; por tanto se gozó mi corazón, y con mi canción le alabaré.

8 Г оспод е сила на народа Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.

El SEÑOR es la fortaleza de su pueblo, y el esfuerzo de las saludes de su ungido.

9 И збави народа Си и благослови наследството Си; храни ги и ги носи до века.

Salva a tu pueblo, y bendice a tu heredad; y pastoréalos y ensálzalos para siempre.