1 С лушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

Oíd la palabra que el SEÑOR ha hablado sobre vosotros, oh Casa de Israel.

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.

Así dijo el SEÑOR: No aprendáis el camino de los gentiles, ni de las señales del cielo tengáis temor, aunque los gentiles las teman.

3 З ащото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората - нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;

Porque las ordenanzas de los pueblos son vanidad; porque leño del monte cortaron, obra de manos de artífice con cepillo.

4 у красяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;

Con plata y oro lo engalanan; con clavos y martillo lo afirman, para que no se caiga.

5 т е стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

Como palma lo igualan, y no hablan; son llevados, porque no pueden andar. No tengáis temor de ellos; porque ni pueden hacer mal, ni para hacer bien tienen poder.

6 Н яма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила.

No hay semejante a ti, oh SEÑOR; grande eres tú, y grande tu Nombre en fortaleza.

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

¿Quién no te temerá, oh Rey de los gentiles? Porque a ti compete ello; porque entre todos los sabios de los gentiles, y en todos sus reinos, no hay semejante a ti.

8 Н о всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.

Y todos se volverán locos y carnales. Enseñanza de vanidades es el mismo leño.

9 С ребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато - от Офир, изделие на художник и на златарски ръце - синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.

Traerán plata batida de Tarsis, y oro de Ufaz; obrará el artífice, y las manos del fundidor; los vestirán de cárdeno y de púrpura; obra de peritos es todo.

10 Н о Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

Mas el SEÑOR Dios es la Verdad; él mismo es Dios Vivo y Rey Eterno; de su ira tiembla la tierra, y los gentiles no pueden sufrir su furor.

11 ( Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

Les diréis así: dioses que no hicieron los cielos ni la tierra, perezcan de la tierra y de debajo de estos cielos.

12 Т ой направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

El que hace la tierra con su potencia, el que pone en orden el mundo con su saber, y extiende los cielos con su inteligencia;

13 К огато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

a su voz se da muchedumbre de aguas en el cielo, y hace subir las nubes de lo postrero de la tierra; hace los relámpagos con la lluvia, y hace salir el viento de sus escondederos.

14 В секи човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

Todo hombre es carnal en su ciencia. Avergüéncese de su vaciadizo todo fundidor, porque mentira es su obra de fundición, ni hay espíritu en ellos;

15 С уета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

vanidad son, obra de escarnios; en el tiempo de su visitación perecerán.

16 О нзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

No es como ellos la suerte de Jacob; porque él es el Hacedor de todo, e Israel es la vara de su herencia; el SEÑOR de los ejércitos es su Nombre.

17 С ъбери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

Recoge de las tierras tus mercaderías, la que moras en lugar fuerte.

18 З ащото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.

Porque así dijo el SEÑOR: He aquí que esta vez arrojaré con honda los moradores de la tierra, y he de afligirlos, para que lo hallen.

19 Г орко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

¡Ay de mí, por mi quebrantamiento! Mi llaga es muy dolorosa. Pero yo dije: Ciertamente enfermedad mía es ésta, y debo sufrirla.

20 Ш атърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

Mi tienda es destruida, y todas mis cuerdas están rotas; mis hijos fueron sacados de mí, y perecieron; no hay ya más quien extienda mi tienda, ni quien levante mis cortinas.

21 П онеже овчарите обезумяха и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

Porque los pastores se enloquecieron, y no buscaron al SEÑOR; por tanto, no entendieron, y todo su ganado se esparció.

22 С лушай! Шум! Ето, иде, и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.

He aquí que voz de fama viene, y alboroto grande de la tierra del aquilón, para tornar en soledad todas las ciudades de Judá, en morada de dragones.

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

Conozco, oh SEÑOR, que el hombre no es señor de su propio camino, ni del hombre que camina es el ordenar sus pasos.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

Castígame, oh SEÑOR, mas con juicio; no con tu furor, para que no me aniquiles.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Derrama tu enojo sobre los gentiles que no te conocen, y sobre las naciones que no invocan tu Nombre; porque se comieron a Jacob, y lo devoraron, y le han consumido, y su morada destruyeron.