1 ( По слав. 68.) За първия певец, по криновете, Давидов псалом. Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми.
Sálvame, oh Dios, porque las aguas han entrado hasta el alma.
2 П отъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя; стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;
Estoy hundido en cieno profundo, donde no hay pie; soy venido en profundos de aguas, y la corriente me ha anegado.
3 и знемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
He trabajado llamando, mi garganta se ha enronquecido; han desfallecido mis ojos esperando a mi Dios.
4 Т ези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели; тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Se han aumentado más que los cabellos de mi cabeza los que me aborrecen sin causa; se han fortalecido mis enemigos, los que me destruyen sin por qué; entonces devolví lo que no hurté.
5 Б оже, Ти знаеш безумието ми; и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Dios, tú sabes mi locura; y mis delitos no te son ocultos.
6 Г осподи Йехова на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат; Боже Израелев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.
No sean avergonzados por mi causa los que te esperan, oh Señor DIOS de los ejércitos; no sean confusos por mí los que te buscan, oh Dios de Israel.
7 З ащото заради Тебе претърпях поругание, срам покри лицето ми.
Porque por ti he sufrido afrenta; confusión ha cubierto mi rostro.
8 Ч ужд станах на братята си и непознат на синовете на майка ми.
He sido extrañado de mis hermanos, y extraño a los hijos de mi madre.
9 З ащото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Porque me consumió el celo de tu Casa; y los denuestos de los que te vituperaban, cayeron sobre mí.
10 К огато плачех в душата си с пост, това ми стана за укор;
Y lloré con ayuno de mi alma; y me has sido por afrenta.
11 к огато облякох вретище за дреха, им станах за поговорка.
Puse además cilicio por mi vestido; y vine a serles por proverbio.
12 З а мене приказват седещите при портата; и аз станах песен на пияниците.
Hablaban contra mí los que se sentaban a la puerta, y me zaherían en las canciones de los bebedores de sidra.
13 Н о аз към Теб отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, според верността на Твоето спасение.
¶ Pero yo enderezaba mi oración a ti, oh SEÑOR, al tiempo de la buena voluntad. Oh Dios, por la multitud de tu misericordia, por la verdad de tu salud, óyeme.
14 И збави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води.
Sácame del lodo, y no sea yo anegado; sea yo libertado de los que me aborrecen, y de lo profundo de las aguas.
15 Н е давай да ме завлече устремът на водите, нито да ме погълне дълбочината; и не давай ямата да затвори устието си над мене.
No me anegue el ímpetu de las aguas, ni me trague la hondura, ni el pozo cierre sobre mí su boca.
16 П ослушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; според многото Твои благи милости погледни към мен;
Oyeme, SEÑOR, porque apacible es tu misericordia; mírame conforme a la multitud de tus miseraciones.
17 и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в утеснение; бързо ме послушай.
Y no escondas tu rostro de tu siervo; porque estoy angustiado; apresúrate, óyeme.
18 П риближи се към душата ми и я изкупи; изкупи ме поради неприятелите ми.
Acércate a mi alma, redímela; líbrame a causa de mis enemigos.
19 Т и знаеш как ме укоряват, как ме посрамват и ме опозоряват; пред Тебе са всичките мои противници.
Tú sabes mi afrenta, y mi confusión, y mi oprobio; delante de ti están todos mis enemigos.
20 У кор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой - и утешители, но не намерих.
La afrenta ha quebrantado mi corazón, y estoy acongojado; y esperé quién se compadeciera de mí, y no lo hubo; y consoladores, y ninguno hallé.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Me pusieron además hiel por comida, y en mi sed me dieron a beber vinagre.
22 Т рапезата им пред тях нека им стане примка и когато са в мир, нека стане клопка.
¶ Sea su mesa delante de ellos por lazo, y lo que es para prosperidad les sea por tropiezo.
23 Д а се помрачат очите им, за да не видят; и направѝ чреслата им непрестанно да се тресат.
Sean oscurecidos sus ojos para ver, y haz siempre titubear sus lomos.
24 И злей върху тях негодуванието Си; и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Derrama sobre ellos tu ira, y el furor de tu enojo los alcance.
25 Ж илището им да запустее и в шатрите им да няма кой да живее.
Sea su palacio asolado; en sus tiendas no haya morador.
26 З ащото те гонят онзи, когото Ти си поразил, и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.
Porque persiguieron al que tú heriste; y se jactan que les matas sus enemigos.
27 П риложи беззаконие към беззаконието им; и да не участват в Твоята правда.
Pon iniquidad sobre su iniquidad, y no entren en tu justicia.
28 Д а се изличат от книгата на живота и с праведните да не се запишат.
Sean raídos del libro de los vivientes, y no sean escritos con los justos.
29 А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.
Y yo pobre y dolorido, tu salud, oh Dios, me defenderá.
30 Щ е хваля името на Бога с песен и ще Го възвелича с хваления;
¶ Yo alabaré el Nombre de Dios con canción; lo ensalzaré con alabanza.
31 и това ще угоди на Господа повече от вол - от теле, имащо рога и копита.
Y agradará al SEÑOR más que sacrificio de buey, o becerro que echa cuernos y pezuñas.
32 С мирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Lo verán los humildes, y se gozarán; buscad a Dios, y vivirá vuestro corazón.
33 З ащото Господ слуша немощните и затворниците Си не презира.
Porque el SEÑOR oye a los menesterosos, y no menosprecia a sus prisioneros.
34 Н ека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях.
Alábenlo los cielos y la tierra, los mares, y todo lo que se mueve en ellos.
35 З ащото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове; и народът Му ще се засели там и ще го владее.
Porque Dios guardará a Sion, y reedificará las ciudades de Judá; y habitarán allí, y la heredarán.
36 О ще и потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.
Y la simiente de sus siervos la heredará, y los que aman su Nombre habitarán en ella.