1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

¶ ¿Comenzamos otra vez a alabarnos a nosotros mismos? ¿O tenemos necesidad, como algunos, de letras de recomendación para vosotros, o de recomendación de vosotros para otros ?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

Nuestras letras sois vosotros mismos, escritas en nuestros corazones, las cuales son sabidas y leídas por todos los hombres;

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

cuando es manifiesto que sois letra de Cristo administrada por nosotros, escrita no con tinta, sino con el Espíritu del Dios vivo; no en tablas de piedra, sino en tablas de carne del corazón.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

Y tal confianza tenemos por el Cristo para con Dios;

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

no que seamos suficientes por nosotros mismos para pensar algo como de nosotros mismos, sino que nuestra suficiencia es de Dios;

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

¶ el cual aun nos hizo que fuéramos ministros suficientes del Nuevo Testamento, no de la letra, sino del Espíritu; porque la letra mata, mas el Espíritu vivifica.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Y si el ministerio de muerte en la letra grabado en piedras, fue para gloria, tanto que los hijos de Israel no pudieran poner los ojos en la faz de Moisés a causa de la gloria de su rostro, la cual había de perecer,

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

¿Cómo no será para mayor gloria el ministerio del Espíritu?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Porque si el ministerio de condenación fue de gloria, mucho más abundará en gloria el ministerio de justicia.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

Porque lo que fue tan glorioso, en esta parte ni aun fue glorioso, en comparación con la excelente gloria.

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

Porque si lo que perece es para gloria, mucho más será para gloria lo que permanece.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

¶ Así que, teniendo tal esperanza, hablamos con mucha confianza;

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

y no como Moisés, que ponía un velo sobre su faz, para que los hijos de Israel no pusieran los ojos en su cara, cuya gloria había de perecer.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

(Y así los sentidos de ellos se embotaron; porque hasta el día de hoy les queda el mismo velo no descubierto en la lección del Antiguo Testamento, el cual en Cristo es quitado.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

Y aun hasta el día de hoy, cuando Moisés es leído, el velo está puesto sobre el corazón de ellos.

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

Pero cuando se conviertan al Señor, el velo se quitará.)

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Porque el Señor es el Espíritu; y donde hay aquel Espíritu del Señor, allí hay libertad.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

Por tanto nosotros todos, puestos los ojos como en un espejo en la gloria del Señor con cara descubierta, somos transformados de gloria en gloria en la misma semejanza, como por el Espíritu del Señor.