1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Después de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.

2 Й ов проговори:

Y exclamó Job, y dijo:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

Perezca el día en que yo fui nacido, y la noche que dijo: Varón es concebido.

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Aquel día fuera tinieblas, y Dios no curara de él desde arriba, ni claridad resplandeciera sobre él.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Que tinieblas y sombra de muerte sea su redentor; reposara sobre él nublado, que lo hiciera horrible como día caluroso.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

Aquella noche ocupara oscuridad, ni fuera contada entre los días del año, ni viniera en el número de los meses.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

¡Oh, si fuere aquella noche solitaria, que no viniera en ella canción!

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Maldijéranla los que maldicen al día, los que se aparejan para levantar su llanto.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Las estrellas de su alba fueran oscurecidas; esperaran la luz, y no viniera, ni viera los párpados de la mañana;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

por cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, ni escondió de mis ojos la miseria.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

¿Por qué no morí yo desde la matriz, o fui traspasado saliendo del vientre?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

¿Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué los senos que mamare?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

Pues que ahora yaciera yo, y reposara; durmiera, y entonces tuviera reposo,

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

con los reyes y con los consejeros de la tierra, que edifican para sí los desiertos;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

o con los príncipes que poseen el oro, que llenan sus casas de plata.

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

O ¿por qué no fui escondido como abortivo, como los pequeñitos que nunca vieron luz?

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

¶ Allí los impíos dejaron de molestar, y allí descansaron los de cansadas fuerzas.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

Allí también reposaron los cautivos; no oyeron la voz del exactor.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

Allí está el chico y el grande; allí es el siervo libre de su señor.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

¿Por qué dio luz al trabajado, y vida a los amargos de ánimo?

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

Que esperan la muerte, y no la hay; y la buscan más que tesoros.

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

Que se alegran sobremanera, y se gozan cuando hallan el sepulcro.

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

Al hombre que no sabe por donde vaya, y que Dios lo encerró.

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

Porque antes que mi pan, viene mi suspiro; y mis bramidos corren como aguas.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

Porque el temor que me espantaba me ha venido, y me ha acontecido lo que temía.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

Nunca tuve prosperidad, nunca me aseguré, ni nunca me reposé; y me vino turbación.