1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

After this Job opened his mouth, and cursed the day of his birth.

2 Й ов проговори:

Job answered:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

“Let the day perish in which I was born, the night which said, ‘There is a boy conceived.’

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Let that day be darkness. Don’t let God from above seek for it, neither let the light shine on it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Let darkness and the shadow of death claim it for their own. Let a cloud dwell on it. Let all that makes black the day terrify it.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let thick darkness seize on it. Let it not rejoice among the days of the year. Let it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Behold, let that night be barren. Let no joyful voice come therein.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Let them curse it who curse the day, who are ready to rouse up leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of its twilight be dark. Let it look for light, but have none, neither let it see the eyelids of the morning,

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

because it didn’t shut up the doors of my mother’s womb, nor did it hide trouble from my eyes.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

“Why didn’t I die from the womb? Why didn’t I give up the spirit when my mother bore me?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Why did the knees receive me? Or why the breast, that I should nurse?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

For now should I have lain down and been quiet. I should have slept, then I would have been at rest,

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

with kings and counselors of the earth, who built up waste places for themselves;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

or with princes who had gold, who filled their houses with silver:

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

or as a hidden untimely birth I had not been, as infants who never saw light.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling. There the weary are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

There the prisoners are at ease together. They don’t hear the voice of the taskmaster.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

The small and the great are there. The servant is free from his master.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

“Why is light given to him who is in misery, life to the bitter in soul,

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

Who long for death, but it doesn’t come; and dig for it more than for hidden treasures,

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

who rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

Why is light given to a man whose way is hidden, whom God has hedged in?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing comes before I eat. My groanings are poured out like water.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

For the thing which I fear comes on me, That which I am afraid of comes to me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

I am not at ease, neither am I quiet, neither have I rest; but trouble comes.”