1 ( По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.

Yahweh, you have searched me, and you know me.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.

You know my sitting down and my rising up. You perceive my thoughts from afar.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.

You search out my path and my lying down, and are acquainted with all my ways.

4 З ащото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

For there is not a word on my tongue, but, behold, Yahweh, you know it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.

You hem me in behind and before. You laid your hand on me.

6 Т ова знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.

This knowledge is beyond me. It’s lofty. I can’t attain it.

7 К ъде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

Where could I go from your Spirit? Or where could I flee from your presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend up into heaven, you are there. If I make my bed in Sheol, behold, you are there!

9 А ко взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the dawn, and settle in the uttermost parts of the sea;

10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

Even there your hand will lead me, and your right hand will hold me.

11 А ко кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,

If I say, “Surely the darkness will overwhelm me; the light around me will be night”;

12 т о и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

even the darkness doesn’t hide from you, but the night shines as the day. The darkness is like light to you.

13 З ащото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.

For you formed my inmost being. You knit me together in my mother’s womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.

I will give thanks to you, for I am fearfully and wonderfully made. Your works are wonderful. My soul knows that very well.

15 К остите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.

My frame wasn’t hidden from you, when I was made in secret, woven together in the depths of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.

Your eyes saw my body. In your book they were all written, the days that were ordained for me, when as yet there were none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!

How precious to me are your thoughts, God! How vast is their sum!

18 А ко бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.

If I would count them, they are more in number than the sand. When I wake up, I am still with you.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

If only you, God, would kill the wicked. Get away from me, you bloodthirsty men!

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

For they speak against you wickedly. Your enemies take your name in vain.

21 Н е мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

Yahweh, don’t I hate those who hate you? Am I not grieved with those who rise up against you?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.

I hate them with perfect hatred. They have become my enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;

Search me, God, and know my heart. Try me, and know my thoughts.

24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

See if there is any wicked way in me, and lead me in the everlasting way.