1 В идя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

It pleased Darius to set over the kingdom one hundred twenty satraps, who should be throughout the whole kingdom;

2 и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

and over them three presidents, of whom Daniel was one; that these satraps might give account to them, and that the king should have no damage.

3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Then this Daniel was distinguished above the presidents and the satraps, because an excellent spirit was in him; and the king thought to set him over the whole realm.

4 Т огава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

Then the presidents and the satraps sought to find occasion against Daniel as touching the kingdom; but they could find no occasion nor fault, because he was faithful, neither was there any error or fault found in him.

5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

Then these men said, We shall not find any occasion against this Daniel, except we find it against him concerning the law of his God.

6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

Then these presidents and satraps assembled together to the king, and said thus to him, King Darius, live forever.

7 В сички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

All the presidents of the kingdom, the deputies and the satraps, the counselors and the governors, have consulted together to establish a royal statute, and to make a strong decree, that whoever shall ask a petition of any god or man for thirty days, except of you, O king, he shall be cast into the den of lions.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Now, O king, establish the decree, and sign the writing, that it not be changed, according to the law of the Medes and Persians, which doesn’t alter.

9 З атова цар Дарий подписа писмената забрана.

Therefore king Darius signed the writing and the decree.

10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

When Daniel knew that the writing was signed, he went into his house (now his windows were open in his room toward Jerusalem) and he kneeled on his knees three times a day, and prayed, and gave thanks before his God, as he did before.

11 Т огава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

Then these men assembled together, and found Daniel making petition and supplication before his God.

12 З атова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Then they came near, and spoke before the king concerning the king’s decree: Haven’t you signed an decree, that every man who shall make petition to any god or man within thirty days, except to you, O king, shall be cast into the den of lions? The king answered, The thing is true, according to the law of the Medes and Persians, which doesn’t alter.

13 Т огава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

Then answered they and said before the king, That Daniel, who is of the children of the captivity of Judah, doesn’t respect you, O king, nor the decree that you have signed, but makes his petition three times a day.

14 Т огава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

Then the king, when he heard these words, was very displeased, and set his heart on Daniel to deliver him; and he labored until the going down of the sun to rescue him.

15 Т огава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

Then these men assembled together to the king, and said to the king, Know, O king, that it is a law of the Medes and Persians, that no decree nor statute which the king establishes may be changed.

16 Т огава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

Then the king commanded, and they brought Daniel, and cast him into the den of lions. The king spoke and said to Daniel, Your God whom you serve continually, he will deliver you.

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

A stone was brought, and laid on the mouth of the den; and the king sealed it with his own signet, and with the signet of his lords; that nothing might be changed concerning Daniel.

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

Then the king went to his palace, and passed the night fasting; neither were instruments of music brought before him: and his sleep fled from him.

19 Н а сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

Then the king arose very early in the morning, and went in haste to the den of lions.

20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

When he came near to the den to Daniel, he cried with a lamentable voice; the king spoke and said to Daniel, Daniel, servant of the living God, is your God, whom you serve continually, able to deliver you from the lions?

21 Т огава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

Then Daniel said to the king, O king, live forever.

22 М оят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

My God has sent his angel, and has shut the lions’ mouths, and they have not hurt me; because as before him innocence was found in me; and also before you, O king, have I done no hurt.

23 Т огава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

Then was the king exceeding glad, and commanded that they should take Daniel up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and no kind of harm was found on him, because he had trusted in his God.

24 Т огава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

The king commanded, and they brought those men who had accused Daniel, and they cast them into the den of lions, them, their children, and their wives; and the lions mauled them, and broke all their bones in pieces, before they came to the bottom of the den.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

Then king Darius wrote to all the peoples, nations, and languages, who dwell in all the earth: Peace be multiplied to you.

26 И здавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

I make a decree, that in all the dominion of my kingdom men tremble and fear before the God of Daniel; for he is the living God, and steadfast forever, His kingdom that which shall not be destroyed; and his dominion shall be even to the end.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

He delivers and rescues, and he works signs and wonders in heaven and in earth, who has delivered Daniel from the power of the lions.

28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.

So this Daniel prospered in the reign of Darius, and in the reign of Cyrus the Persian.