1 С лед това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

Now after these things, the Lord also appointed seventy others, and sent them two by two ahead of him into every city and place, where he was about to come.

2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

Then he said to them, “The harvest is indeed plentiful, but the laborers are few. Pray therefore to the Lord of the harvest, that he may send out laborers into his harvest.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Go your ways. Behold, I send you out as lambs among wolves.

4 Н е носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

Carry no purse, nor wallet, nor sandals. Greet no one on the way.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

Into whatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house.’

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

If a son of peace is there, your peace will rest on him; but if not, it will return to you.

7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

Remain in that same house, eating and drinking the things they give, for the laborer is worthy of his wages. Don’t go from house to house.

8 К огато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

Into whatever city you enter, and they receive you, eat the things that are set before you.

9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

Heal the sick who are therein, and tell them, ‘God’s Kingdom has come near to you.’

10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

But into whatever city you enter, and they don’t receive you, go out into its streets and say,

11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

‘Even the dust from your city that clings to us, we wipe off against you. Nevertheless know this, that God’s Kingdom has come near to you.’

12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове

I tell you, it will be more tolerable in that day for Sodom than for that city.

13 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

“Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works had been done in Tyre and Sidon which were done in you, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

But it will be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment than for you.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

You, Capernaum, who are exalted to heaven, will be brought down to Hades.

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици

Whoever listens to you listens to me, and whoever rejects you rejects me. Whoever rejects me rejects him who sent me.”

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

The seventy returned with joy, saying, “Lord, even the demons are subject to us in your name!”

18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

He said to them, “I saw Satan having fallen like lightning from heaven.

19 Е то, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

Behold, I give you authority to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy. Nothing will in any way hurt you.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

Nevertheless, don’t rejoice in this, that the spirits are subject to you, but rejoice that your names are written in heaven.”

21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

In that same hour Jesus rejoiced in the Holy Spirit, and said, “I thank you, O Father, Lord of heaven and earth, that you have hidden these things from the wise and understanding, and revealed them to little children. Yes, Father, for so it was well-pleasing in your sight.”

22 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

Turning to the disciples, he said, “All things have been delivered to me by my Father. No one knows who the Son is, except the Father, and who the Father is, except the Son, and he to whomever the Son desires to reveal him.”

23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Turning to the disciples, he said privately, “Blessed are the eyes which see the things that you see,

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед

for I tell you that many prophets and kings desired to see the things which you see, and didn’t see them, and to hear the things which you hear, and didn’t hear them.”

25 И , ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

Behold, a certain lawyer stood up and tested him, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?”

26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

He said to him, “What is written in the law? How do you read it?”

27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."

He answered, “You shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, with all your strength, and with all your mind; and your neighbor as yourself.”

28 И сус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин

He said to him, “You have answered correctly. Do this, and you will live.”

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

But he, desiring to justify himself, asked Jesus, “Who is my neighbor?”

30 И сус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

Jesus answered, “A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell among robbers, who both stripped him and beat him, and departed, leaving him half dead.

31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

By chance a certain priest was going down that way. When he saw him, he passed by on the other side.

32 С ъщо и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

In the same way a Levite also, when he came to the place, and saw him, passed by on the other side.

33 Н о един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

But a certain Samaritan, as he traveled, came where he was. When he saw him, he was moved with compassion,

34 п риближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

came to him, and bound up his wounds, pouring on oil and wine. He set him on his own animal, and brought him to an inn, and took care of him.

35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

On the next day, when he departed, he took out two denarii, and gave them to the host, and said to him, ‘Take care of him. Whatever you spend beyond that, I will repay you when I return.’

36 К ой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

Now which of these three do you think seemed to be a neighbor to him who fell among the robbers?”

37 Т ой отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария

He said, “He who showed mercy on him.” Then Jesus said to him, “Go and do likewise.”

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

As they went on their way, he entered into a certain village, and a certain woman named Martha received him into her house.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

She had a sister called Mary, who also sat at Jesus’ feet, and heard his word.

40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.

But Martha was distracted with much serving, and she came up to him, and said, “Lord, don’t you care that my sister left me to serve alone? Ask her therefore to help me.”

41 Н о Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

Jesus answered her, “Martha, Martha, you are anxious and troubled about many things,

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

but one thing is needed. Mary has chosen the good part, which will not be taken away from her.”