1 С лушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

Hear, Israel! You are to pass over the Jordan today, to go in to dispossess nations greater and mightier than yourself, cities great and fortified up to the sky,

2 н арод едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

a people great and tall, the sons of the Anakim, whom you know, and of whom you have heard say, “Who can stand before the sons of Anak?”

3 И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

Know therefore today, that Yahweh your God is he who goes over before you as a devouring fire. He will destroy them, and he will bring them down before you. So you shall drive them out, and make them perish quickly, as Yahweh has spoken to you.

4 А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

Don’t say in your heart, after Yahweh your God has thrust them out from before you, saying, “For my righteousness Yahweh has brought me in to possess this land”; because Yahweh drives them out before you because of the wickedness of these nations.

5 Н е поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

Not for your righteousness, or for the uprightness of your heart, do you go in to possess their land; but for the wickedness of these nations Yahweh your God does drive them out from before you, and that he may establish the word which Yahweh swore to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob.

6 И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

Know therefore, that Yahweh your God doesn’t give you this good land to possess for your righteousness; for you are a stiff-necked people.

7 П омни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

Remember, and don’t forget, how you provoked Yahweh your God to wrath in the wilderness. From the day that you left the land of Egypt, until you came to this place, you have been rebellious against Yahweh.

8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

Also in Horeb you provoked Yahweh to wrath, and Yahweh was angry with you to destroy you.

9 К огато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

When I had gone up onto the mountain to receive the stone tablets, even the tablets of the covenant which Yahweh made with you, then I stayed on the mountain forty days and forty nights. I neither ate bread nor drank water.

10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

Yahweh delivered to me the two stone tablets written with God’s finger. On them were all the words which Yahweh spoke with you on the mountain out of the middle of the fire in the day of the assembly.

11 ( В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

It came to pass at the end of forty days and forty nights, that Yahweh gave me the two stone tablets, even the tablets of the covenant.

12 А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

Yahweh said to me, “Arise, get down quickly from here; for your people whom you have brought out of Egypt have corrupted themselves. They have quickly turned aside out of the way which I commanded them. They have made a molten image for themselves!”

13 Г оспод още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

Furthermore Yahweh spoke to me, saying, “I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people.

14 о ставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

Leave me alone, that I may destroy them, and blot out their name from under the sky; and I will make of you a nation mightier and greater than they.”

15 И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

So I turned and came down from the mountain, and the mountain was burning with fire. The two tablets of the covenant were in my two hands.

16 П огледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

I looked, and behold, you had sinned against Yahweh your God. You had made yourselves a molten calf. You had turned aside quickly out of the way which Yahweh had commanded you.

17 Т огава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.

I took hold of the two tablets, and threw them out of my two hands, and broke them before your eyes.

18 П осле паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

I fell down before Yahweh, as at the first, forty days and forty nights. I neither ate bread nor drank water, because of all your sin which you sinned, in doing that which was evil in Yahweh’s sight, to provoke him to anger.

19 З ащото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

For I was afraid of the anger and hot displeasure with which Yahweh was angry against you to destroy you. But Yahweh listened to me that time also.

20 Г оспод много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

Yahweh was angry enough with Aaron to destroy him. I prayed for Aaron also at the same time.

21 Т огава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

I took your sin, the calf which you had made, and burnt it with fire, and crushed it, grinding it very small, until it was as fine as dust. I threw its dust into the brook that descended out of the mountain.

22 С ъщо в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

At Taberah, and at Massah, and at Kibroth Hattaavah, you provoked Yahweh to wrath.

23 П осле, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

When Yahweh sent you from Kadesh Barnea, saying, “Go up and possess the land which I have given you,” you rebelled against the commandment of Yahweh your God, and you didn’t believe him, nor listen to his voice.

24 О т първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

You have been rebellious against Yahweh from the day that I knew you.

25 И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

So I fell down before Yahweh the forty days and forty nights that I fell down, because Yahweh had said he would destroy you.

26 М олех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

I prayed to Yahweh, and said, “Lord Yahweh, don’t destroy your people and your inheritance, that you have redeemed through your greatness, that you have brought out of Egypt with a mighty hand.

27 С помни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

Remember your servants, Abraham, Isaac, and Jacob. Don’t look at the stubbornness of this people, nor at their wickedness, nor at their sin,

28 д а не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

lest the land you brought us out from say, ‘Because Yahweh was not able to bring them into the land which he promised to them, and because he hated them, he has brought them out to kill them in the wilderness.’

29 А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

Yet they are your people and your inheritance, which you brought out by your great power and by your outstretched arm.”