1 А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

Now while the multitude pressed on him and heard the word of God, he was standing by the lake of Gennesaret.

2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

He saw two boats standing by the lake, but the fishermen had gone out of them, and were washing their nets.

3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от ладията.

He entered into one of the boats, which was Simon’s, and asked him to put out a little from the land. He sat down and taught the multitudes from the boat.

4 С лед като престана да говори, каза на Симон: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.

When he had finished speaking, he said to Simon, “Put out into the deep, and let down your nets for a catch.”

5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.

Simon answered him, “Master, we worked all night, and took nothing; but at your word I will let down the net.”

6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.

When they had done this, they caught a great multitude of fish, and their net was breaking.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии - дотолкова, че щяха да потънат.

They beckoned to their partners in the other boat, that they should come and help them. They came, and filled both boats, so that they began to sink.

8 А Симон Петър, като видя това, падна в краката на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

But Simon Peter, when he saw it, fell down at Jesus’ knees, saying, “Depart from me, for I am a sinful man, Lord.”

9 П онеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,

For he was amazed, and all who were with him, at the catch of fish which they had caught;

10 с ъщо и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.

and so also were James and John, sons of Zebedee, who were partners with Simon. Jesus said to Simon, “Don’t be afraid. From now on you will be catching people alive.”

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него. Излекуването на прокажения

When they had brought their boats to land, they left everything, and followed him.

12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

While he was in one of the cities, behold, there was a man full of leprosy. When he saw Jesus, he fell on his face, and begged him, saying, “Lord, if you want to, you can make me clean.”

13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.

He stretched out his hand, and touched him, saying, “I want to. Be made clean.” Immediately the leprosy left him.

14 И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей.

He commanded him to tell no one, “But go your way, and show yourself to the priest, and offer for your cleansing according to what Moses commanded, for a testimony to them.”

15 Н о вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

But the report concerning him spread much more, and great multitudes came together to hear, and to be healed by him of their infirmities.

16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше. Излекуването на парализирания

But he withdrew himself into the desert, and prayed.

17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява.

On one of those days, he was teaching; and there were Pharisees and teachers of the law sitting by, who had come out of every village of Galilee, Judea, and Jerusalem. The power of the Lord was with him to heal them.

18 И , ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше парализиран; и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

Behold, men brought a paralyzed man on a cot, and they sought to bring him in to lay before Jesus.

19 Н о понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус.

Not finding a way to bring him in because of the multitude, they went up to the housetop, and let him down through the tiles with his cot into the middle before Jesus.

20 И Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.

Seeing their faith, he said to him, “Man, your sins are forgiven you.”

21 Т огава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?

The scribes and the Pharisees began to reason, saying, “Who is this that speaks blasphemies? Who can forgive sins, but God alone?”

22 Н о Исус, като видя разискванията им, им отговори: За какво размишлявате в сърцата си?

But Jesus, perceiving their thoughts, answered them, “Why are you reasoning so in your hearts?

23 К ое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?

Which is easier to say, ‘Your sins are forgiven you;’ or to say, ‘Arise and walk?’

24 Н о за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): Казвам ти: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.

But that you may know that the Son of Man has authority on earth to forgive sins” (he said to the paralyzed man), “I tell you, arise, and take up your cot, and go to your house.”

25 И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

Immediately he rose up before them, and took up that which he was laying on, and departed to his house, glorifying God.

26 И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме удивителни неща. Призоваването на бирника Левий

Amazement took hold on all, and they glorified God. They were filled with fear, saying, “We have seen strange things today.”

27 С лед това Исус, като излезе, видя един бирник на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене.

After these things he went out, and saw a tax collector named Levi sitting at the tax office, and said to him, “Follow me!”

28 Т ой остави всичко, стана и тръгна след Него.

He left everything, and rose up and followed him.

29 А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

Levi made a great feast for him in his house. There was a great crowd of tax collectors and others who were reclining with them.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

Their scribes and the Pharisees murmured against his disciples, saying, “Why do you eat and drink with the tax collectors and sinners?”

31 И сус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

Jesus answered them, “Those who are healthy have no need for a physician, but those who are sick do.

32 Н е съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние. Исус отговаря на книжниците и фарисеите

I have not come to call the righteous, but sinners to repentance.”

33 И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият.

They said to him, “Why do John’s disciples often fast and pray, likewise also the disciples of the Pharisees, but yours eat and drink?”

34 И сус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?

He said to them, “Can you make the friends of the bridegroom fast, while the bridegroom is with them?

35 Щ е дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят.

But the days will come when the bridegroom will be taken away from them. Then they will fast in those days.”

36 К аза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата.

He also told a parable to them. “No one puts a piece from a new garment on an old garment, or else he will tear the new, and also the piece from the new will not match the old.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото новото вино ще пръсне меховете - и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят.

No one puts new wine into old wine skins, or else the new wine will burst the skins, and it will be spilled, and the skins will be destroyed.

38 Н о трябва да се налива ново вино в нови мехове.

But new wine must be put into fresh wine skins, and both are preserved.

39 И никой, след като е пил старото вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-хубаво.

No man having drunk old wine immediately desires new, for he says, ‘The old is better.’”