1 К ак почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

How the gold has become dim! The most pure gold has changed! The stones of the sanctuary are poured out at the head of every street.

2 Д рагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

The precious sons of Zion, comparable to fine gold, How are they esteemed as earthen pitchers, the work of the hands of the potter!

3 Д аже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

Even the jackals draw out the breast, they nurse their young ones: The daughter of my people has become cruel, like the ostriches in the wilderness.

4 з ащото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

The tongue of the nursing child clings to the roof of his mouth for thirst: The young children ask bread, and no man breaks it to them.

5 О нези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Those who fed delicately are desolate in the streets: Those who were brought up in scarlet embrace dunghills.

6 З ащото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

For the iniquity of the daughter of my people is greater than the sin of Sodom, That was overthrown as in a moment, and no hands were laid on her.

7 Б лагородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

Her nobles were purer than snow, they were whiter than milk; They were more ruddy in body than rubies, their polishing was as of sapphire.

8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

Their appearance is blacker than a coal; they are not known in the streets: Their skin clings to their bones; it is withered, it has become like a stick.

9 П о-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

Those who are killed with the sword are better than those who are killed with hunger; For these pine away, stricken through, for want of the fruits of the field.

10 Р ъцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

The hands of the pitiful women have boiled their own children; They were their food in the destruction of the daughter of my people.

11 Г оспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

Yahweh has accomplished his wrath, he has poured out his fierce anger; He has kindled a fire in Zion, which has devoured its foundations.

12 З емните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

The kings of the earth didn’t believe, neither all the inhabitants of the world, That the adversary and the enemy would enter into the gates of Jerusalem.

13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

It is because of the sins of her prophets, and the iniquities of her priests, That have shed the blood of the just in the middle of her.

14 Т е се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

They wander as blind men in the streets, they are polluted with blood, So that men can’t touch their garments.

15 О тстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

Depart! they cried to them, Unclean! depart, depart, don’t touch! When they fled away and wandered, men said among the nations, They shall not live here any more.

16 Г невът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

Yahweh’s anger has scattered them; he will no more regard them: They didn’t respect the persons of the priests, they didn’t favor the elders.

17 И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

Our eyes still fail, looking in vain for our help: In our watching we have watched for a nation that could not save.

18 П ричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

They hunt our steps, so that we can’t go in our streets: Our end is near, our days are fulfilled; for our end has come.

19 О нези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

Our pursuers were swifter than the eagles of the sky: They chased us on the mountains, they laid wait for us in the wilderness.

20 П омазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

The breath of our nostrils, the anointed of Yahweh, was taken in their pits; Of whom we said, Under his shadow we shall live among the nations.

21 Р адвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

Rejoice and be glad, daughter of Edom, that dwell in the land of Uz: The cup shall pass through to you also; you shall be drunken, and shall make yourself naked.

22 С върши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.

The punishment of your iniquity is accomplished, daughter of Zion; he will no more carry you away into captivity: He will visit your iniquity, daughter of Edom; he will uncover your sins.