1 К ак почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

Como o ouro perdeu o brilho! Como o ouro fino ficou embaçado! As pedras sagradas estão espalhadas pelas esquinas de todas as ruas.

2 Д рагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

Como os preciosos filhos de Sião, que antes valiam seu peso em ouro, hoje são considerados como vasos de barro, obra das mãos de um oleiro!

3 Д аже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

Até os chacais oferecem o peito para amamentar os seus filhotes, mas o meu povo não tem mais coração; é como as avestruzes do deserto.

4 з ащото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

De tanta sede, a língua dos bebês gruda no céu da boca; as crianças imploram pelo pão, mas ninguém as atende.

5 О нези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Aqueles que costumavam comer comidas finas passam necessidade nas ruas. Aqueles que se adornavam de púrpura hoje estão prostrados sobre montes de cinza.

6 З ащото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

A punição do meu povo é maior que a de Sodoma, que foi destruída num instante sem que ninguém a socorresse.

7 Б лагородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

Seus príncipes eram mais brilhantes que a neve, mais brancos do que o leite; e tinham a pele mais rosada que rubis; e sua aparência lembrava safiras.

8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

Mas agora estão mais negros do que o carvão; não são reconhecidos nas ruas. Sua pele enrugou-se sobre os seus ossos; agora parecem madeira seca.

9 П о-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

Os que foram mortos à espada estão melhor do que os que morreram de fome, os quais, tendo sido torturados pela fome, definham pela falta de produção das lavouras.

10 Р ъцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

Com as próprias mãos, mulheres bondosas cozinharam seus próprios filhos, que se tornaram sua comida quando o meu povo foi destruído.

11 Г оспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

O Senhor deu vazão total à sua ira; derramou a sua grande fúria. Ele acendeu em Sião um fogo que consumiu os seus alicerces.

12 З емните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

Os reis da terra e os povos de todo o mundo não acreditavam que os inimigos e os adversários pudessem entrar pelas portas de Jerusalém.

13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

Dentro da cidade foi derramado o sangue dos justos, por causa do pecado dos seus profetas e das maldades dos seus sacerdotes.

14 Т е се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

Hoje eles tateiam pelas ruas como cegos, e tão sujos de sangue estão, que ninguém ousa tocar em suas vestes.

15 О тстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

“Vocês estão imundos!”, o povo grita para eles. “Afastem-se! Não nos toquem!” Quando eles fogem e andam errantes, os povos das outras nações dizem: “Aqui eles não podem habitar”.

16 Г невът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

O próprio Senhor os espalhou; ele já não cuida deles. Ninguém honra os sacerdotes nem respeita os líderes.

17 И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

Nossos olhos estão cansados de buscar ajuda em vão; de nossas torres ficávamos à espera de uma nação que não podia salvar-nos.

18 П ричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

Cada passo nosso era vigiado; nem podíamos caminhar por nossas ruas. Nosso fim estava próximo, nossos dias estavam contados; o nosso fim já havia chegado.

19 О нези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

Nossos perseguidores eram mais velozes que as águias nos céus; perseguiam-nos por sobre as montanhas, ficavam de tocaia contra nós no deserto.

20 П омазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

O ungido do Senhor, o próprio fôlego da nossa vida, foi capturado em suas armadilhas. E nós que pensávamos que sob a sua sombra viveríamos entre as nações!

21 Р адвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

Alegre-se e exulte, ó terra de Edom, você que vive na terra de Uz. Mas a você também será servido o cálice: você será embriagada e as suas roupas serão arrancadas.

22 С върши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.

Ó cidade de Sião, o seu castigo terminará; o Senhor não prolongará o seu exílio. Mas você, ó terra de Edom, ele punirá o seu pecado e porá à mostra a sua perversidade.