1 С лед това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.

Depois disso vi outro anjo que descia dos céus. Tinha grande autoridade, e a terra foi iluminada por seu esplendor.

2 Т ой извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

E ele bradou com voz poderosa: “Caiu! Caiu a grande Babilônia! Ela se tornou habitação de demônios e antro de todo espírito imundo, antro de toda ave impura e detestável,

3 з ащото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош.

pois todas as nações beberam do vinho da fúria da sua prostituição. Os reis da terra se prostituíram com ela; à custa do seu luxo excessivo os negociantes da terra se enriqueceram”.

4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ;

Então ouvi outra voz dos céus que dizia: “Saiam dela, vocês, povo meu, para que vocês não participem dos seus pecados, para que as pragas que vão cair sobre ela não os atinjam!

5 з ащото греховете ѝ стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди.

Pois os pecados da Babilônia acumularam-se até o céu, e Deus se lembrou dos seus crimes.

6 В ъздайте ѝ, както и тя е въздала. Да! Платете ѝ двойно според делата ѝ; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

Retribuam-lhe na mesma moeda; paguem-lhe em dobro pelo que fez; misturem para ela uma porção dupla no seu próprio cálice.

7 К олкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал ѝ дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя.

Façam-lhe sofrer tanto tormento e tanta aflição como a glória e o luxo a que ela se entregou. Em seu coração ela se vangloriava: ‘Estou sentada como rainha; não sou viúva e jamais terei tristeza’.

8 З атова в един ден ще дойдат напастите ѝ мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди. Оплакване на великия Вавилон

Por isso num só dia as suas pragas a alcançarão: morte, tristeza e fome; e o fogo a consumirá, pois poderoso é o Senhor Deus que a julga.

9 И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето ѝ.

“Quando os reis da terra, que se prostituíram com ela e participaram do seu luxo, virem a fumaça do seu incêndio, chorarão e se lamentarão por ela.

10 О тдалеч ще стоят поради страх от мъките ѝ и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти!

Amedrontados por causa do tormento dela, ficarão de longe e gritarão: " ‘Ai! A grande cidade! Babilônia, cidade poderosa! Em apenas uma hora chegou a sua condenação!’

11 И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

“Os negociantes da terra chorarão e se lamentarão por causa dela, porque ninguém mais compra a sua mercadoria:

12 с токи от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор;

artigos como ouro, prata, pedras preciosas e pérolas; linho fino, púrpura, seda e tecido vermelho; todo tipo de madeira de cedro e peças de marfim, madeira preciosa, bronze, ferro e mármore;

13 и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

canela e outras especiarias, incenso, mirra e perfumes; vinho e azeite de oliva, farinha fina e trigo; bois e ovelhas, cavalos e carruagens, e corpos e almas de seres humanos.

14 П лодовете, за които душата ти копнееше, изчезнаха от теб и всичко изящно и разкошно загина от теб, и няма вече да ги намериш.

“Eles dirão: ‘Foram-se as frutas que tanto lhe apeteciam! Todas as suas riquezas e todo o seu esplendor se desvaneceram; nunca mais serão recuperados’.

15 Т ъргуващите с тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч поради страх от мъките ѝ, ще плачат и ще жалят, като казват:

Os negociantes dessas coisas, que enriqueceram à custa dela, ficarão de longe, amedrontados com o tormento dela, e chorarão e se lamentarão,

16 Г орко, горко, велики граде, облечен във висон, пурпур и червен плат и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

gritando: “‘Ai! A grande cidade, vestida de linho fino, de roupas de púrpura e vestes vermelhas, adornada de ouro, pedras preciosas e pérolas!

17 з ащото в един час запустя толкова богатство! И всеки морски капитан, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч

Em apenas uma hora, tamanha riqueza foi arruinada!’ “Todos os pilotos, todos os passageiros e marinheiros dos navios e todos os que ganham a vida no mar ficarão de longe.

18 и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?

Ao verem a fumaça do incêndio dela, exclamarão: ‘Que outra cidade jamais se igualou a esta grande cidade?’

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

Lançarão pó sobre a cabeça e, lamentando-se e chorando, gritarão: “‘Ai! A grande cidade! Graças à sua riqueza, nela prosperaram todos os que tinham navios no mar! Em apenas uma hora ela ficou em ruínas!

20 В еселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото присъдата, с която вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

Celebrem o que se deu com ela, ó céus! Celebrem, ó santos, apóstolos e profetas! Deus a julgou, retribuindo-lhe o que ela fez a vocês ’”.

21 И един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери.

Então um anjo poderoso levantou uma pedra do tamanho de uma grande pedra de moinho, lançou-a ao mar e disse: “Com igual violência será lançada por terra a grande cidade de Babilônia, para nunca mais ser encontrada.

22 Г лас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в теб; и никакъв художник от каквото и да било изкуство няма вече да има в теб; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

Nunca mais se ouvirá em seu meio o som dos harpistas, dos músicos, dos flautistas e dos tocadores de trombeta. Nunca mais se achará dentro de seus muros artífice algum, de qualquer profissão. Nunca mais se ouvirá em seu meio o ruído das pedras de moinho.

23 с ветлина от светило няма вече да свети в теб; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи.

Nunca mais brilhará dentro de seus muros a luz da candeia. Nunca mais se ouvirá ali a voz do noivo e da noiva. Seus mercadores eram os grandes do mundo. Todas as nações foram seduzidas por suas feitiçarias.

24 И в него бе открита пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята.

Nela foi encontrado sangue de profetas e de santos, e de todos os que foram assassinados na terra”.