1 С лушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани.

“Escutem-me, vocês que buscam a retidão e procuram o Senhor: Olhem para a rocha da qual foram cortados e para a pedreira de onde foram cavados;

2 П огледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих.

olhem para Abraão, seu pai, e para Sara, que lhes deu à luz. Quando eu o chamei, ele era apenas um, e eu o abençoei e o tornei muitos.”

3 З ащото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му - като Господнята градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление.

Com certeza o Senhor consolará Sião e olhará com compaixão para todas as ruínas dela; ele tornará seus desertos como o Éden, seus ermos, como o jardim do Senhor. Alegria e contentamento serão achados nela, ações de graças e som de canções.

4 В нимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

“Escute-me, povo meu; ouça-me, nação minha: A lei sairá de mim; minha justiça se tornará uma luz para as nações.

5 П равдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми.

Minha retidão logo virá, minha salvação está a caminho, e meu braço trará justiça às nações. As ilhas esperarão em mim e aguardarão esperançosamente pelo meu braço.

6 П овдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени.

Ergam os olhos para os céus, olhem para baixo, para a terra; os céus desaparecerão como fumaça, a terra se gastará como uma roupa, e seus habitantes morrerão como moscas. Mas a minha salvação durará para sempre, a minha retidão jamais falhará.

7 С лушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им.

“Ouçam-me, vocês que sabem o que é direito, vocês, povo que tem a minha lei no coração: Não temam a censura de homens nem fiquem aterrorizados com seus insultos.

8 З ащото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми - от родове в родове.

Pois a traça os comerá como a uma roupa; o verme os devorará como à lã. Mas a minha retidão durará para sempre, a minha salvação de geração em geração.”

9 С ъбуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господня! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав и смъртоносно си пробола змея?

Desperta! Desperta! Veste de força, o teu braço, ó Senhor; acorda, como em dias passados, como em gerações de outrora. Não foste tu que despedaçaste o Monstro dos Mares, que traspassaste aquela serpente aquática?

10 Н е си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?

Não foste tu que secaste o mar, as águas do grande abismo, que fizeste uma estrada nas profundezas do mar para que os redimidos pudessem atravessar?

11 И зкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.

Os resgatados do Senhor voltarão. Entrarão em Sião com cântico; alegria eterna coroará sua cabeça. Júbilo e alegria se apossarão deles, tristeza e suspiro deles fugirão.

12 А з, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева;

“Eu, eu mesmo, sou quem a consola. Quem é você para que tema homens mortais, os filhos de homens, que não passam de relva,

13 а си забравил Господа, Създателя си, Който разпростря небето и основа̀ земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя?

e para que esqueça o Senhor, aquele que fez você, que estendeu os céus e lançou os alicerces da terra, para que você viva diariamente, constantemente apavorada por causa da ira do opressor, que está inclinado a destruir? Pois onde está a ira do opressor?

14 В ързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си;

Os prisioneiros encolhidos logo serão postos em liberdade; não morrerão em sua masmorra, nem terão falta de pão.

15 з ащото Аз съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

Pois eu sou o Senhor, o seu Deus, que agito o mar para que suas ondas rujam; Senhor dos Exércitos é o meu nome.

16 В ложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.

Pus minhas palavras em sua boca e o cobri com a sombra da minha mão, eu, que pus os céus no lugar, que lancei os alicerces da terra, e que digo a Sião: Você é o meu povo.” O Cálice da Ira do Senhor

17 С ъбуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването.

Desperte, desperte! Levante-se, ó Jerusalém, você que bebeu da mão do Senhor o cálice da ira dele, você que engoliu, até a última gota, da taça que faz os homens cambalearem.

18 О т всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.

De todos os filhos que ela teve não houve nenhum para guiá-la; de todos os filhos que criou não houve nenhum para tomá-la pela mão.

19 Т ези две беди те сполетяха - кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч - как да те утеша?

Quem poderá consolá-la dessas duas desgraças que a atingiram? Ruína e destruição, fome e espada, quem poderá consolá-la?

20 С иновете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.

Seus filhos desmaiaram; eles jazem no início de cada rua, como antílope pego numa rede. Estão cheios da ira do Senhor e da repreensão do seu Deus.

21 И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино:

Portanto, ouça isto, você, aflita, embriagada, mas não com vinho.

22 Т ака казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.

Assim diz o seu Soberano, o Senhor, o seu Deus, que defende o seu povo: “Veja que eu tirei da sua mão o cálice que faz cambalear; dele, do cálice da minha ira, você nunca mais beberá.

23 А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.

Eu o porei nas mãos dos seus atormentadores, que lhe disseram: ‘Caia prostrada para que andemos sobre você’. E você fez as suas costas como chão, como uma rua para nela a gente andar”.