1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

Senhor, tu és o nosso refúgio, sempre, de geração em geração.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Antes de nascerem os montes e de criares a terra e o mundo, de eternidade a eternidade tu és Deus.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Fazes os homens voltarem ao pó, dizendo: “Retornem ao pó, seres humanos!”

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

De fato, mil anos para ti são como o dia de ontem que passou, como as horas da noite.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Como uma correnteza, tu arrastas os homens; são breves como o sono; são como a relva que brota ao amanhecer;

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

germina e brota pela manhã, mas, à tarde, murcha e seca.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Somos consumidos pela tua ira e aterrorizados pelo teu furor.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Conheces as nossas iniqüidades; não escapam os nossos pecados secretos à luz da tua presença.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Todos os nossos dias passam debaixo do teu furor; vão-se como um murmúrio.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Os anos de nossa vida chegam a setenta, ou a oitenta para os que têm mais vigor; entretanto, são anos difíceis e cheios de sofrimento, pois a vida passa depressa, e nós voamos!

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Quem conhece o poder da tua ira? Pois o teu furor é tão grande como o temor que te é devido.

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Ensina-nos a contar os nossos dias para que o nosso coração alcance sabedoria.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Volta-te, Senhor! Até quando será assim? Tem compaixão dos teus servos!

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

Satisfaze-nos pela manhã com o teu amor leal, e todos os nossos dias cantaremos felizes.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Dá-nos alegria pelo tempo que nos afligiste, pelos anos em que tanto sofremos.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Sejam manifestos os teus feitos aos teus servos, e aos filhos deles o teu esplendor!

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

Esteja sobre nós a bondade do nosso Deus Soberano. Consolida, para nós, a obra de nossas mãos; consolida a obra de nossas mãos!