1 ( По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

Quando o Senhor trouxe os cativos de volta a Sião, foi como um sonho.

2 Т огава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

Então a nossa boca encheu-se de riso, e a nossa língua de cantos de alegria. Até nas outras nações se dizia: “O Senhor fez coisas grandiosas por este povo”.

3 Г оспод извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

Sim, coisas grandiosas fez o Senhor por nós, por isso estamos alegres.

4 В ърни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

Senhor, restaura-nos, assim como enches o leito dos ribeiros no deserto.

5 О нези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

Aqueles que semeiam com lágrimas, com cantos de alegria colherão.

6 О нзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.

Aquele que sai chorando enquanto lança a semente, voltará com cantos de alegria, trazendo os seus feixes.