1 Т огава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израелевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израелтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

Então o rei Salomão reuniu em Jerusalém as autoridades de Israel, todos os líderes das tribos e os chefes das famílias israelitas, para levarem de Sião, a Cidade de Davi, a arca da aliança do Senhor.

2 И така всички Израелеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

E todos os homens de Israel uniram-se ao rei Salomão por ocasião da festa, no mês de etanim, que é o sétimo mês.

3 А когато дойдоха всички Израелеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

Quando todas as autoridades de Israel chegaram, os sacerdotes pegaram

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

a arca do Senhor e a levaram, com a Tenda do Encontro e com todos os seus utensílios sagrados. Foram os sacerdotes e os levitas que levaram tudo.

5 А цар Соломон и цялото Израелево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

O rei Salomão e toda a comunidade de Israel, que se havia reunido a ele diante da arca, sacrificaram tantas ovelhas e bois que nem era possível contar.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

Os sacerdotes levaram a arca da aliança do Senhor para o seu lugar no santuário interno do templo, isto é, no Lugar Santíssimo, e a colocaram debaixo das asas dos querubins.

7 З ащото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

Os querubins tinham suas asas estendidas sobre o lugar da arca e cobriam a arca e as varas utilizadas para o transporte.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

Essas varas eram tão compridas que as suas pontas, que se estendiam para fora da arca, podiam ser vistas da frente do santuário interno, mas não de fora dele; e elas estão lá até hoje.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израелтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

Na arca havia só as duas tábuas de pedra que Moisés tinha colocado quando estava em Horebe, onde o Senhor fez uma aliança com os israelitas depois que saíram do Egito.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

Quando os sacerdotes se retiraram do Lugar Santo, uma nuvem encheu o templo do Senhor,

11 т ака че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

de forma que os sacerdotes não podiam desempenhar o seu serviço, pois a glória do Senhor encheu o seu templo.

12 Т огава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

E Salomão exclamou: “O Senhor disse que habitaria numa nuvem escura!

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

Na realidade construí para ti um templo magnífico, um lugar para nele habitares para sempre!”

14 П осле царят обърна лицето си и благослови цялото Израелево общество, докато цялото Израелево общество стоеше на крака:

Depois o rei virou-se e abençoou toda a assembléia de Israel, que estava ali em pé.

15 Б лагословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

E disse: “Bendito seja o Senhor, o Deus de Israel, que com sua mão cumpriu o que com sua própria boca havia prometido a meu pai Davi, quando lhe disse:

16 О т деня, когато изведох народа Си Израел от Египет, не избрах измежду всички Израелеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израел.

‘Desde o dia em que tirei Israel, o meu povo, do Egito, não escolhi nenhuma cidade das tribos de Israel para nela construir um templo em honra ao meu nome. Mas escolhi Davi para governar Israel, o meu povo’.

17 Б аща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израелевия Бог.

“Meu pai Davi tinha no coração o propósito de construir um templo em honra ao nome do Senhor, o Deus de Israel.

18 Н о Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

Mas o Senhor lhe disse: ‘Você fez bem em ter no coração o plano de construir um templo em honra ao meu nome;

19 Т и обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

no entanto, não será você que o construirá, mas o seu filho, que procederá de você; ele construirá o templo em honra ao meu nome’.

20 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израелевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израелевия Бог.

“E o Senhor cumpriu a sua promessa: Sou o sucessor de meu pai Davi, e agora ocupo o trono de Israel, como o Senhor tinha prometido, e construí o templo em honra ao nome do Senhor, o Deus de Israel.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

Providenciei nele um lugar para a arca, na qual estão as tábuas da aliança do Senhor, aliança que fez com os nossos antepassados quando os tirou do Egito”. A Oração de Dedicação

22 Т огава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израелево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

Depois Salomão colocou-se diante do altar do Senhor, diante de toda a assembléia de Israel, levantou as mãos para o céu

23 Г осподи, Боже Израелев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

e orou: “ Senhor, Deus de Israel, não há Deus como tu em cima nos céus nem embaixo na terra! Tu que guardas a tua aliança de amor com os teus servos que, de todo o coração, andam segundo a tua vontade.

24 Т и си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал - да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

Cumpriste a tua promessa a teu servo Davi, meu pai; com tua boca prometeste e com tua mão a cumpriste, conforme hoje se vê.

25 С ега, Господи, Боже Израелев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израелевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

“Agora, Senhor, Deus de Israel, cumpre a outra promessa que fizeste a teu servo Davi, meu pai, quando disseste: ‘Você nunca deixará de ter, diante de mim, um descendente que se assente no trono de Israel, se tão-somente os seus descendentes tiverem o cuidado de, em tudo, andarem segundo a minha vontade, como você tem feito’.

26 И така, сега, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

Agora, ó Deus de Israel, que se confirme a palavra que falaste a teu servo Davi, meu pai.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

“Mas será possível que Deus habite na terra? Os céus, mesmo os mais altos céus, não podem conter-te. Muito menos este templo que construí!

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

Ainda assim, atende à oração do teu servo e ao seu pedido de misericórdia, ó Senhor, meu Deus. Ouve o clamor e a oração que o teu servo faz hoje na tua presença.

29 Н ека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

Estejam os teus olhos voltados dia e noite para este templo, lugar do qual disseste que nele porias o teu nome, para que ouças a oração que o teu servo fizer voltado para este lugar.

30 С лушай молбата на слугата Си и на народа Си Израел, когато се молят на това място - да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

Ouve as súplicas do teu servo e de Israel, o teu povo, quando orarem voltados para este lugar. Ouve desde os céus, lugar da tua habitação, e, quando ouvires, dá-lhes o teu perdão.

31 А ко някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

“Quando um homem pecar contra seu próximo e tiver que fazer um juramento, e vier jurar diante do teu altar neste templo,

32 т огава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

ouve dos céus e age. Julga os teus servos; condena o culpado, fazendo recair sobre a sua própria cabeça a conseqüência da sua conduta, e declara sem culpa o inocente, dando-lhe o que a sua inocência merece.

33 К огато народът Ти Израел бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

“Quando Israel, o teu povo, for derrotado por um inimigo por ter pecado contra ti, e voltar-se para ti e invocar o teu nome, orando e suplicando a ti neste templo,

34 т огава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израел и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

ouve dos céus e perdoa o pecado de Israel, o teu povo, e traze-o de volta à terra que deste aos seus antepassados.

35 К огато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

“Quando se fechar o céu, e não houver chuva por haver o teu povo pecado contra ti, e, se o teu povo, voltado para este lugar, invocar o teu nome e afastar-se do seu pecado por o haveres castigado,

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израел и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

ouve dos céus e perdoa o pecado dos teus servos, de Israel, teu povo. Ensina-lhes o caminho certo e envia chuva sobre a tua terra, que deste por herança ao teu povo.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

“Quando houver fome ou praga no país, ferrugem e mofo, gafanhotos peregrinos e gafanhotos devastadores, ou quando inimigos sitiarem suas cidades, quando, em meio a qualquer praga ou epidemia,

38 т огава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израел, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

uma oração ou súplica por misericórdia for feita por um israelita ou por todo o Israel, teu povo, cada um sentindo as suas próprias aflições e dores, estendendo as mãos na direção deste templo,

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

ouve dos céus, o lugar da tua habitação. Perdoa e age; trata cada um de acordo com o que merece, visto que conheces o seu coração. Sim, só tu conheces o coração do homem.

40 з а да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

Assim eles te temerão durante todo o tempo em que viverem na terra que deste aos nossos antepassados.

41 О ще за чужденеца, който не е от народа Ти Израел, а идва от далечна страна, заради Твоето име

“Quanto ao estrangeiro, que não pertence a Israel, o teu povo, e que veio de uma terra distante por causa do teu nome —

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом,

pois ouvirão acerca do teu grande nome, da tua mão poderosa e do teu braço forte — quando ele vier e orar voltado para este templo,

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

ouve dos céus, lugar da tua habitação, e atende o pedido do estrangeiro, a fim de que todos os povos da terra conheçam o teu nome e te temam, como faz Israel, o teu povo, e saibam que este templo que construí traz o teu nome.

44 А ко народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

“Quando o teu povo for à guerra contra os seus inimigos, por onde quer que tu o enviares, e orar ao Senhor voltado para a cidade que escolheste e para o templo que construí em honra ao teu nome,

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

ouve dos céus a sua oração e a sua súplica, e defende a sua causa.

46 А ко съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

“Quando pecarem contra ti, pois não há ninguém que não peque, e ficares irado com eles e os entregares ao inimigo, que os leve prisioneiros para a sua terra, distante ou próxima;

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

se eles caírem em si, na terra para a qual tiverem sido deportados, e se arrependerem e lá orarem: ‘Pecamos, praticamos o mal e fomos rebeldes’;

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

e se lá eles se voltarem para ti de todo o seu coração e de toda a sua alma, na terra dos inimigos que os tiverem levado como prisioneiros, e orarem voltados para a terra que deste aos seus antepassados, para a cidade que escolheste e para o templo que construí em honra ao teu nome,

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

então, desde os céus, o lugar da tua habitação, ouve a sua oração e a sua súplica, e defende a sua causa.

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

Perdoa o teu povo, que pecou contra ti; perdoa todas as transgressões que cometeram contra ti, e faze com que os seus conquistadores tenham misericórdia deles;

51 з ащото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

pois são o teu povo e a tua herança, que tiraste do Egito, da fornalha de fundição.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израел, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

“Que os teus olhos estejam abertos para a súplica do teu servo e para a súplica de Israel, o teu povo, e que os ouças sempre que clamarem a ti.

53 з ащото Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

Pois tu os escolheste dentre todos os povos da terra para serem a tua herança, como declaraste por meio do teu servo Moisés, quando tu, ó Soberano Senhor, tiraste os nossos antepassados do Egito”.

54 С лед като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

Quando Salomão terminou a oração e a súplica ao Senhor, levantou-se diante do altar do Senhor, onde tinha se ajoelhado e estendido as mãos para o céu.

55 И застана и благослови цялото Израелево общество, като каза:

Pôs-se em pé e abençoou em alta voz toda a assembléia de Israel, dizendo:

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израел според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

“Bendito seja o Senhor, que deu descanso a Israel, o seu povo, como havia prometido. Não ficou sem cumprimento nem uma de todas as boas promessas que ele fez por meio do seu servo Moisés.

57 Д ано Господ, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

Que o Senhor, o nosso Deus, esteja conosco, assim como esteve com os nossos antepassados. Que ele jamais nos deixe nem nos abandone!

58 Д а преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

E faça com que de coração nos voltemos para ele, a fim de andarmos em todos os seus caminhos e obedecermos aos seus mandamentos, decretos e ordenanças, que deu aos nossos antepassados.

59 И тези думи, с които се помолих на Господа, нека бъдат денем и нощем близо до Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израел според всекидневната нужда,

E que as palavras da minha súplica ao Senhor tenham acesso ao Senhor, o nosso Deus, dia e noite, para que ele defenda a causa do seu servo e a causa de Israel, o seu povo, de acordo com o que precisarem.

60 т ака че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

Assim, todos os povos da terra saberão que o Senhor é Deus e que não há nenhum outro.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

Mas vocês, tenham coração íntegro para com o Senhor, o nosso Deus, para viverem por seus decretos e obedecerem aos seus mandamentos, como acontece hoje”. A Dedicação do Templo

62 Т огава царят заедно с целия Израел принесоха жертви пред Господа.

Então o rei Salomão e todo o Israel ofereceram sacrifícios ao Senhor;

63 З а мирни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израелтяни осветиха Господния дом.

ele ofereceu em sacrifício de comunhão ao Senhor vinte e dois mil bois e cento e vinte mil ovelhas. Assim o rei e todos os israelitas fizeram a dedicação do templo do Senhor.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

Naquele mesmo dia o rei consagrou a parte central do pátio, que ficava na frente do templo do Senhor, e ali ofereceu holocaustos, ofertas de cereal e a gordura das ofertas de comunhão, pois o altar de bronze diante do Senhor era pequeno demais para comportar os holocaustos, as ofertas de cereal e a gordura das ofertas de comunhão.

65 П о този начин Соломон заедно с целия Израел - голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток - спазваха в онова време празника пред Господа, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

E foi assim que Salomão, com todo o Israel, celebrou a festa naquela data; era uma grande multidão, gente vinda desde Lebo-Hamate até o ribeiro do Egito. Celebraram-na diante do Senhor, o nosso Deus, durante sete dias.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израел.

No oitavo dia Salomão mandou o povo para casa. Eles abençoaram o rei e foram embora, jubilosos e de coração alegre por todas as coisas boas que o Senhor havia feito por seu servo Davi e por Israel, o seu povo.