1 Т огава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израелевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израелтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

Katahi ka huihuia e Horomona nga kaumatua o Iharaira ratou ko nga upoko katoa o nga iwi, ko nga rangatira o nga whare o nga matua o nga tama a Iharaira ki a Kingi Horomona, ki Hiruharama, hei mau ake mo te aaka o te kawenata a Ihowa i roto i te p a o Rawiri, ara i Hiona.

2 И така всички Израелеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

Na ka huihui nga tangata katoa o Iharaira ki a Kingi Horomona i marama Etanimi, i te hakari, ara i te whitu o nga marama.

3 А когато дойдоха всички Израелеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

Na ka tae mai nga kaumatua katoa o Iharaira, a ka mau nga tohunga ki te aaka,

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

A kawea ana te aaka a Ihowa, me te tapenakara o te whakaminenga, me nga oko tapu katoa i roto i te tapenakara, kawea ana e nga tohunga ratou ko nga Riwaiti ki runga.

5 А цар Соломон и цялото Израелево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

Na kei te tapae a Kingi Horomona, ratou ko te huihui katoa o Iharaira, i huihui nei ki a ia ki te ritenga o te aaka, i nga hipi, i nga kau, kahore nei e taea te korero, te tatau ranei, i te tini.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

Na kawea ana e nga tohunga te aaka o te kawenata a Ihowa ki tona wahi, ki te ahurewa o te whare, ki te wahi tino tapu, ki raro i nga parirau o nga kerupima.

7 З ащото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

I roha hoki nga parirau e rua o nga kerupima ki runga ki te wahi i te aaka, a taupokina iho a runga o te aaka me ona amo e nga kerupima.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

I te roroa rawa o nga amo, kitea mai ai nga pito o nga amo i te wahi tapu i te ritenga atu o te ahurewa; otiia kihai i kitea ki waho; kei reira na ano aua mea a tae noa mai ki tenei ra.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израелтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

Kahore he mea i roto i te aaka, ko nga papa kohatu e rua anake i whaowhina nei ki reira e Mohi i Horepa i ta Ihowa whakaritenga kawenata ki nga tama a Iharaira, i to ratou putanga mai i te whenua o Ihipa.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

A, no te putanga mai o nga tohunga i roto i te wahi tapu, na kua ki te whare o Ihowa i te kapua,

11 т ака че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

A kihai i ahei i nga tohunga te tu ki te mahi, na te kapua hoki: i ki tonu ra hoki te whare o Ihowa i te kororia o Ihowa.

12 Т огава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

Katahi ka korero a Horomona, I mea a Ihowa, ka noho ia ki te pouri nui.

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

Kua oti nei i ahau te hanga he whare hei nohoanga mou, he kainga pumau mou mo ake tonu atu.

14 П осле царят обърна лицето си и благослови цялото Израелево общество, докато цялото Израелево общество стоеше на крака:

Na ka tahuri te aroaro o te kingi, a manaakitia ana e ia te huihui katoa o Iharaira; a tu ana te huihui katoa o Iharaira.

15 Б лагословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

Na ka mea ia, Kia whakapaingia a Ihowa, te Atua o Iharaira, na tona mangai nei te kupu ki toku papa, ki a Rawiri, a kua rite nei i tona ringa; i mea ia,

16 О т деня, когато изведох народа Си Израел от Египет, не избрах измежду всички Израелеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израел.

Mai o te ra i whakaputaina mai ai e ahau taku iwi a Iharaira i Ihipa, kihai i whiriwhiria e ahau he pa i roto i nga iwi katoa o Iharaira e hanga ai he whare hei waihotanga mo toku ingoa; engari i whiriwhiria e ahau a Rawiri hei rangatira mo taku iwi, mo Iharaira.

17 Б аща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израелевия Бог.

Na i whai ngakau toku papa, a Rawiri ki te hanga whare mo te ingoa o Ihowa, o te Atua o Iharaira.

18 Н о Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

Otira i mea a Ihowa ki a Rawiri, ki toku papa, I te mea i roto i tou ngakau kia hanga he whare mo toku ingoa, he pai tonu te whakaaro o tou ngakau:

19 Т и обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

Otiia e kore koe e hanga i taua whare; engari tau tama e puta mai i tou hope, mana e hanga te whare mo toku ingoa.

20 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израелевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израелевия Бог.

Na kua mana nei i a Ihowa tana kupu i korero ai ia, a kua ara tenei ahau i muri i a Rawiri, i toku papa, a e noho nei ahau i runga i te torona o Iharaira, e pera ana me ta Ihowa i korero ai, kua hanga hoki e ahau he whare mo te ingoa o Ihowa, o te Atua o Iharaira.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

A meinga ana e ahau ki reira he wahi mo te aaka, mo te takotoranga o te kawenata a Ihowa i whakaritea e ia ki o tatou matua i tana whakaputanga mai i a ratou i te whenua o Ihipa.

22 Т огава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израелево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

Na ka tu a Horomona ki mua i te aata a Ihowa, i te aroaro o te huihui katoa o Iharaira, whewhera tonu ona ringa whaka te rangi:

23 Г осподи, Боже Израелев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

A ka mea, E Ihowa, e te Atua o Iharaira, kahore he Atua hei rite mou i te rangi i runga, i te whenua ranei i raro, e pupuri nei i te kawenata, i te aroha ki au pononga, ina whakapaua o ratou ngakau ki te haere i tou aroaro:

24 Т и си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал - да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

Mau tonu hoki i a koe nga mea i korerotia e koe ki tau pononga, ki toku papa, ki a Rawiri, i korerotia nei e tou mangai ki a ia, a kua rite nei i tou ringa; koia ano tenei inaianei.

25 С ега, Господи, Боже Израелев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израелевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

Na kia mau, e Ihowa, e te Atua o Iharaira, aianei tau i korero ai ki tau pononga, ki toku papa, ki a Rawiri, i a koe i ki ra, E kore e whakakorea he tangata mau i toku aroaro hei noho ki te torona o Iharaira; mehemea raia ka mahara au tama ki to ratou ara, kia haere i toku aroaro.

26 И така, сега, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

Na kia mana aianei, e te Atua o Iharaira, au kupu i korero ai koe ki tau pononga, ki toku papa, ki a Rawiri.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

Engari he pono ranei, tera te Atua e noho ki te whenua? nana, kahore e nui hei nohoanga mou te rangi, me te rangi o nga rangi; ka iti rawa iho te whare kua hanga nei e ahau!

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

He ahakoa ra, kia anga mai koe ki te inoi a tau pononga, ki tana karanga, e Ihowa, e toku Atua, ka whakarongo ki te karanga, ki te inoi e inoi nei tau pononga ki tou aroaro i tenei ra.

29 Н ека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

Kia titiro mai ou kanohi ki tenei whare i te po, i te ao, ki te wahi i ki ai koe, Ko reira toku ingoa; whakarongo ki te inoi e inoi ai tau pononga ki te ritenga mai o tenei wahi.

30 С лушай молбата на слугата Си и на народа Си Израел, когато се молят на това място - да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

Kia rongo hoki koe ki te karanga a tau pononga, a tau iwi hoki, a Iharaira, ina inoi ki te ritenga mai o tenei wahi; na kia rongo koe i te wahi e noho na koe i te rangi, a ka rongo, murua to ratou hara.

31 А ко някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

Ki te hara tetahi tangata ki tona hoa, a ka meinga he oati hei oati mana, a ka tae mai ia a ka oati ki mua i tou aata i tenei whare;

32 т огава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

Tena ra, mau e whakarongo mai i te rangi, e mahi, e whakarite te whakawa a au pononga, mau e whakahe te tangata he, e mea iho tona ara ki runga ano ki tona mahunga; mau ano e whakatika ta te tika, e hoatu ki a ia nga mea e rite ana ki tona tika.

33 К огато народът Ти Израел бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

Ki te patua tau iwi, a Iharaira e te hoariri, mo ratou i hara ki a koe, a ka hoki ki a koe, ka whakaae ki tou ingoa, ka inoi, ka karanga ki a koe i roto i tenei whare:

34 т огава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израел и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

Tena ra, mau e whakarongo i te rangi, e muru te hara o tau iwi, o Iharaira, e whakahoki mai ratou ki te whenua i homai e koe ki o ratou matua.

35 К огато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

Ki te tutakina te rangi, a kahore he ua, mo ratou i hara ki a koe; a ka inoi ratou ki te ritenga o tenei wahi, ka whakaae ki tou ingoa, ka tahuri i to ratou hara, no ratou ka whakawhiua e koe:

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израел и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

Tena ra, mau e whakarongo i te rangi, e muru te hara o au pononga, o tau iwi, o Iharaira, ina whakaako koe i a ratou ki te ara pai e haere ai ratou; a homai e koe he ua ki tou whenua, i homai nei e koe hei kainga pumau mo tau iwi.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

Ki te mea he matekai to te whenua, he mate uruta, ki te mea he ngingio, he koriri, he mawhitiwhiti ranei, he moka ranei; ki te whakapaea ranei ratou e o ratou hoariri ki te whenua o o ratou pa; ki te pa mai tetahi whiu, tetahi mate turoro ranei;

38 т огава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израел, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

Ki te mea he inoi, he karanga ranei na tetahi tangata, na tau iwi katoa ranei, na Iharaira, ina mohio ratou ki te mate o tona ngakau, o tona ngakau, a ka wherahia ona ringa ki te ritenga mai o tenei whare:

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

Tena ra, mau e whakarongo mai i te rangi, i tou wahi e noho na koe, e muru te he, e mahi, e homai ki nga tangata nga mea e rite ana ki nga huarahi katoa o tenei, o tenei, e mohio ana hoki koe ki tona ngakau; ko koe anake nei hoki te mohio ana ki nga ngakau o nga tama katoa a te tangata;

40 з а да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

Kia wehi ai ratou i a koe i nga ra katoa e ora ai ratou i runga i te mata o te whenua i homai nei e koe ki o matou matua.

41 О ще за чужденеца, който не е от народа Ти Израел, а идва от далечна страна, заради Твоето име

Na, ko te tangata iwi ke, ehara nei i tau iwi, i a Iharaira, a ka tae mai i te whenua mamao, he whakaaro ki tou ingoa;

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом,

E rongo hoki ratou ki tou ingoa nui, ki tou ringa kaha, ki tou takakau kua oti te whakamaro; a ka haere, ka inoi ki te ritenga mai o tenei whare;

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

Mau e whakarongo mai i te rangi, i tou wahi e noho na koe, e mea nga mea katoa i karanga ai te tangata iwi ke ki a koe: kia mohio ai nga iwi katoa o te whenua ki tou ingoa, kia wehi ai i a koe, kia pera ai me tau iwi, me Iharaira; kia mohio ai h oki kua oti tou ingoa te karanga ki runga ki tenei whare ka oti nei i ahau te hanga.

44 А ко народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

Ki te haere tau iwi ki te whawhai ki tona hoariri, ki nga wahi e tonoa ai ratou e koe, a ka inoi ki a Ihowa ki te ritenga mai o te pa kua whiriwhiria nei e koe, o te whare kua hanga nei e ahau mo tou ingoa:

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

Tena ra, mau e whakarongo mai i te rangi ki ta ratou inoi, ki ta ratou karanga, e whakatika hoki ta ratou.

46 А ко съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

Ki te hara ratou ki a koe, kahore hoki he tangata i hapa i te hara, a ka riri koe ki a ratou, ka tuku i a ratou ki te hoa whawhai, a ka whakaraua atu e ratou hei whakarau ki te whenua o te hoa whawhai, ki te wahi tata, ki te wahi mamao ranei;

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

Na ki te hoki ake to ratou mahara i te whenua i whakaraua atu ai ratou, a ka ripeneta ratou, ka inoi ki a koe i te whenua o o ratou kaiherehere, ka mea, Kua hara matou, kua parori ke ta matou mahi, kua mahi matou i te kino;

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

A ka tahuri o ratou ngakau katoa, o ratou wairua katoa, ki a koe i te whenua o o ratou hoariri i whakaraua atu ai ratou, a ka inoi ratou ki a koe ki te ritenga mai o to ratou nei whenua i homai e koe ki o ratou matua, ki te pa i whiriwhiria nei e koe, ki tenei whare kua hanga nei e ahau mo tou ingoa:

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

Tena ra, mau e whakarongo mai i te rangi, i tou wahi e noho na koe, ki ta ratou inoi, ki ta ratou karanga, mau hoki e whakatika ta ratou,

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

Mau ano e muru te he o tau iwi i hara nei ki a koe, me a ratou mahi tutu katoa i tutu ai ki a koe; meinga ano kia arohaina ratou e o ratou kaiherehere, kia tohungia hoki e ratou:

51 з ащото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

Ko tau iwi hoki ratou, ko tou wahi tupu i whakaputaina mai nei e koe i Ihipa, i roto i te oumu rino;

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израел, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

Kia titiro mai ai ano ou kanohi ki te karanga a tau pononga, ki te karanga ano a tau iwi, a Iharaira, ka whakarongo ki a ratou i a ratou karangatanga katoa ki a koe.

53 з ащото Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

Nau hoki ratou i wehe hei taonga tupu mou i roto i nga iwi katoa o te whenua, he kupu hoki nau, na tau pononga, na Mohi i whakapuaki, i tau whakaputanga mai i o matou matua i Ihipa, e te Ariki, e Ihowa.

54 С лед като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

A, i te mutunga o ta Horomona inoi i tenei inoi katoa, i tenei karanga ki a Ihowa, ka whakatika ake ia i mua i te aata a Ihowa i a ia i tuturi ra i runga i ona turi, me te tuwhera tonu ano ona ringa whaka te rangi.

55 И застана и благослови цялото Израелево общество, като каза:

A ka tu ia, ka manaaki i te huihui katoa o Iharaira, he nui te reo, a ka mea,

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израел според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

Kia whakapaingia a Ihowa nana nei i homai te okiokinga ki tana iwi, ki a Iharaira, rite tonu ki nga mea katoa i korerotia e ia: hore rawa tetahi kupu i taka o ana mea pai katoa i korerotia e ia, ara e tana pononga, e Mohi.

57 Д ано Господ, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

Hei hoa mo tatou a Ihowa, to tatou Atua, kia pera ano me ia i o tatau matua; kaua ia e whakarere i a tatou, kaua hoki e mawehe atu i a tatou:

58 Д а преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

Mana e whakaanga o tatou ngakau ki a ia, kia haere i ana ara katoa, kia pupuri i ana whakahau, i ana tikanga, i ana whakaritenga, i whakahaua e ia ki o tatou matua.

59 И тези думи, с които се помолих на Господа, нека бъдат денем и нощем близо до Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израел според всекидневната нужда,

Na kia tata ki a Ihowa, ki to tatou Atua, i te ao, i te po, enei kupu aku i karanga nei ahau ki a Ihowa, kia whakatikaia ai e ia ta tana pononga, ta tana iwi hoki, ta Iharaira e tohe ai, i nga meatanga o tenei ra, o tenei ra:

60 т ака че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

Kia mohio ai nga iwi katoa o te whenua ki a Ihowa, ko ia te Atua; kahore ke atu.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

Na kia tapatahi o koutou ngakau ki a Ihowa ki to tatou Atua, kia haere i runga i ana tikanga, kia puritia ana whakahau, kia rite ki to tenei ra.

62 Т огава царят заедно с целия Израел принесоха жертви пред Господа.

Na patua iho e te kingi ratou tahi ko Iharaira katoa he patunga tapu ki te aroaro o Ihowa.

63 З а мирни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израелтяни осветиха Господния дом.

I patua hoki e Horomona he patunga mo te pai, he mea patu nana ma Ihowa, e rua tekau ma rua mano nga kau, kotahi rau e rua tekau mano nga hipi. Na kua taia te kawa o te whare o Ihowa e te kingi ratou ko nga tama katoa a Iharaira.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

I whakatapua ano e te kingi i taua ra a waenganui o te marae i mua i te whare o Ihowa; i tukua hoki e ia ki reira nga tahunga tinana, me nga whakahere totokore, me te ngako o nga whakahere mo te pai: he iti hoki no te aata parahi i te aroaro o I howa hei meatanga mo nga tahunga tinana, mo nga whakahere totokore, mo nga ngako o nga whakahere mo te pai.

65 П о този начин Соломон заедно с целия Израел - голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток - спазваха в онова време празника пред Господа, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

I mahia ano he hakari i taua wa e Horomona ratou ko Iharaira katoa ki te aroaro o Ihowa, o to tatou Atua, he huihuinga nui, no te haerenga atu ki Hamata tae noa ki te awa o Ihipa, e whitu nga ra, e whitu atu ano nga ra, kotahi tekau ma wha aua r a.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израел.

I te waru o nga ra ka tukua e ia te iwi kia haere, na ka manaaki ratou i te kingi a haere koa ana ki o ratou teneti, pai tonu hoki te ngakau i nga mea pai katoa i meinga e Ihowa ki a Rawiri, ki tana pononga, ratou ko tana iwi, ko Iharaira.