1 С лед смъртта на Исус израелтяните се допитаха до Господа: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

A, i muri iho i te matenga o Hohua, na ka ui nga tamariki a Iharaira ki a Ihowa, ka mea, Ko wai e matua haere mo matou ki runga ki nga Kanaani ki te whawhai ki a ratou?

2 Г оспод каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

Na ka mea a Ihowa, Ko Hura e haere: nana, kua hoatu e ahau te whenua ki tona ringa.

3 Т огава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

Na ka mea a Hura ki a Himiona ki tona tuakana, Hoake taua ki toku wahi, kia whawhai ai taua ki nga Kanaani; a ka haere ai hoki ahau i a koe ki tou wahi. Na haere ana raua ko Himiona.

4 И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

A, ko te haerenga atu o Hura, ka homai e Ihowa nga Kanaani me nga Perihi ki o ratou ringa, a patua iho o ratou ki Peheke kotahi tekau mano tangata.

5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

I rokohanga ano a Aronipeheke ki Peheke, a whawhai ana ki a ia, a patua iho nga Kanaani me nga Perihi.

6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

Na ka rere a Aronipeheke, a whaia ana e ratou, a ka mau, na tapahia ana nga koromatua o ona ringa, o ona waewae.

7 А донивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

Na ka mea a Aronipeheke, E whitu tekau nga kingi, he mea tapahi nga koromatua o o ratou ringa, o o ratou waewae, i kohi kai i raro i taku tepu: ko taku i mea ai, kua whakahokia mai e te Atua ki ahau. Na ka kawea ia ki Hiruharama, a mate iho ki re ira.

8 Ю довите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

I tauria hoki a Hiruharama e nga tamariki a Hura, a horo ana i a ratou, patua iho e ratou ki te mata o te hoari, tahuna ake hoki e ratou te pa ki te ahi.

9 С лед това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

A muri iho ka haere ki raro nga tamariki a Hura ki te whawhai ki nga Kanaani i noho i te whenua pukepuke i te tonga, i te mania.

10 Ю да отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

Na haere ana a Hura, whawhai ana ki nga Kanaani i noho ki Heperona: na, ko te ingoa o Heperona i mua ko Kiriata Arapa: patua iho e ratou a Hehai, a Ahimana, ratou ko Taramai.

11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

Na ka haere atu ia i reira, ka whawhai kinga tangata o Repiri; a, ko te ingoa o Repiri i mua ko Kiriata Hepere:

12 Х алев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

Na ka mea a Karepe, Ko te tangata e patua ai a Kiriata Hepere, a e horo ai, ka hoatu e ahau taku tamahine, a Akaha hei wahine mana.

13 П ревзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

Na ka horo i a Otoniere tama a Kenaha teina o Karepe, a hoatu ana e ia tana tamahine, a Akaha hei wahine mana.

14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

A, no taenga atu o taua wahine ki a ia, ka whakakiki i a ia kia tonoa he mara i tona papa; a ka marere iho ia ki raro i tona kaihe; na ka mea a Karepe ki a ia, He aha tau?

15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.

Na ka mea ia ki a ia, Homai he manaakitanga moku, kei te tonga hoki te whenua i homai e koe moku; homai ano hoki etahi puna wai moku. Na hoatu ana e Karepe ki a ia nga puna o runga me nga puna o raro.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

Na ka haere nga tamariki a te Keni, a te hungawai o Mohi, i te pa nikau, ratou ko nga tamariki a Hura, ki te koraha o Hura, ki te tonga o Arara, a haere ana, noho ana i roto i te iwi.

17 Т огава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

Na ka haere a Hura raua ko tona tuakana ko Himiona, a patua iho e ratou nga Kanaani i noho i Hepata, whakangaromia iho; na reira i huaina ai te ingoa o taua pa, ko Horema.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

A i riro ano i a Hura a Kaha me tona rohe, a Ahakerono me tona rohe, a Ekerono me tona rohe.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

A i a Hura a Ihowa, a peia atu ana e ia nga tangata o te whenua pukepuke; otiia kihai i taea e ia te pei nga tangata o te mania; no te mea he hariata rino a ratou.

20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

I hoatu ano e ratou a Heperona ki a Karepe, i pera me ta Mohi i korero ai: a peia atu ana e ia i reira nga tama tokotoru a Anaka.

21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

Ko nga Iepuhi ia i noho ki Hiruharama, kihai i peia atu e nga tamariki a Pineamine, na noho ana te Iepuhi i roto i nga tamariki a Pineamine ki Hiruharama a taea noatia tenei ra.

22 С ъщо и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

Me te whare ano o Hohepa, i haere atu ki te whawhai ki Peteere, a i a ratou a Ihowa.

23 Й осифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

A i tuteia a Peteere e te whare o Hohepa. Na, ko te ingoa o taua pa i mua ko Rutu.

24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

Na ka kitea e nga kaiwhanga tetahi tangata e puta mai ana i te pa, a ka mea ki a ia, Tena, whakaaturia ki a matou te tomokanga atu ki te pa, a ka puta ta matou koha ki a koe.

25 Т ой им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

Katahi ka whakaaturia e ia ki a ratou te tomokanga atu ki te pa, a patua iho e ratou te pa ki te mata o te hoari; ko taua tangata ia ratou ko tona hapu katoa i tukua atu e ratou.

26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

Na haere ana taua tangata ki te whenua o nga Hiti, a hanga ana tetahi pa e ia, huaina iho te ingoa ko Rutu: ko tona ingoa ano tena a taea noatia tenei ra.

27 М анасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

Otiia kihai i peia e Manahi nga tangata o Peteheana me ona pa ririki, o Taanaka me ona pa ririki, nga tangata ano hoki o Roro, o ona pa ririki, nga tangata o Ipireama, o ona pa ririki, nga tangata o Mekiro, o ona pa ririki: heoi ka mea nga Kanaa ni kia noho ki taua whenua.

28 А Израел, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

A, no ka kaha haere a Iharaira, ka meinga e ratou nga Kanaani hei kaihomai takoha, kihai hoki ratou i peia rawatia atu.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

Kihai ano hoki a Eparaima i pei atu i nga Kanaani i noho ki Ketere: heoi noho ana nga Kanaani ki Ketere i waenganui i a ratou.

30 З авулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

Kihai a Hepurona i pei atu i nga tangata o Kitirono; i nga tangata ano hoki o Naharoro: heoi ka noho nga Kanaani i waenganui i a ratou, a meinga ana hei kaihomai takoha.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

Kihai a Ahera i pei atu i nga tangata o Ako, i nga tangata ranei o Hairona, o Aharapa, o Akatipi, o Herepa, o Apiki, o Rehopo;

32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

Na ka noho nga Aheri ki waenganui o nga Kanaani, o nga tangata whenua; no te mea kihai ratou i pei atu i a ratou.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

Kihai a Napatari i pei atu i nga tangata o Petehemehe, i nga tangata hoki o Peteanata; heoi noho ana ia i waenganui o nga Kanaani, o nga tangata whenua: otiia i meinga nga tangata o Petehemehe, o Peteanata, hei kaihomai takoha ki a ratou.

34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

Na i akina atu e nga Amori nga tamariki a Rana ki te whenua pukepuke: kihai hoki ratou i tukua kia heke ki te mania.

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

Heoi ka mea nga Amori kia noho ki Maunga Herehe, ki Aitarono, ki Haarapimi: otiia i kaha ano te ringa o te whare o Hohepa, a ka meinga ratou hei kaihomai takoha.

36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.

Na ko te rohe ki nga Amori kei te pinakitanga ki Akarapimi; kei te kamaka a ahu whakarunga.